Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 105

Каретата спря. Цяла армия прислужници в кралски ливреи се втурна да помага на пажовете и лакеите да разтоварят сандъците и раклите. Кралят идваше тук само с неколцина доверени хора, но придружаващата го прислуга и гвардейците наброяваха поне стотина.

Луи разведе Жан из двореца. Беше купил "Шоази" едва преди няколко години и оттогава непрекъснато го преустройваше. Кралските покои и галерията на трапезарията бяха разширени, терасата с изглед към Сена вече беше много по-голяма, а главната сграда беше съвсем нова. Архитектът Габриел донесе плановете. Размахвайки въодушевено ръце, той описа на Жан какви промени предвижда: странично крило с апартаменти за гостите, театър, нова оранжерия, бани и конюшни.

– Хубавото на Шоази е, че за разлика от "Версай" и "Фонтенбло" тук няма почти нищо построено в стила на миналите столетия, с което да се съобразяваме при преустройството. Човек е свободен да даде воля на фантазията си – обясни Луи. Беше направил много промени във "Версай", но винаги внимаваше да запази стила и традицията на прадядо си Луи XIV, построил комплекса.

– И вие сте запален по архитектурата като приемния ми баща – отбеляза с усмивка Жан.

– Наистина ли? Някой ден трябва да ми го представите.

Двамата излязоха на терасата, от която се виждаше целият парк. Покрай реката беше издигнат бял зид. Тук Сена не беше мръсна като в Париж, а кристалносиня. На малкия кей бяха вързани венециански гондоли, а в средата на реката се плъзгаше корабче с платна.

– Възхитително място – прошепна Жан.

Луи кимна, застана зад нея и я обгърна с ръце. Тя се облегна на гърдите му и въздъхна доволно.

– Имам изненада за вас – кралят я обърна към себе си.

Прислужник в ливрея изнесе на терасата кошница, украсена с панделка на сини и златни ивици, избродирана с Бурбонски лилии. Прислужникът се поклони и остави кошницата на пода. Жан чу скимтене – от кошницата изскочиха две пухкави кученца с карамелен цвят на козината.

Ришельо, Д'Айен и граф Дьо Коани, застанали в другия край на терасата, се приближиха любопитно.

– Божичко, колко са хубави! – извика Жан и коленичи пред кошницата. Двете кученца се заклатиха на още несигурните си крачета към нея. На шиите им бяха вързани същите панделки в синьо и златно.

Жан се засмя и протегна ръце към тях. Кученцата заскачаха въодушевено и се опитаха да близнат лицето ѝ. После се сгушиха в скута ѝ и притихнаха.

– Е, мадам – обади се Луи, проследил сцената с нежна усмивка, – очевидно и кученцата веднага се поддадоха на чара ви... като мен.

Ришельо, Д'Айен и граф Дьо Коани си размениха многозначителни погледи.

*

Двамата прекараха в "Шоази" няколко романтични дни. Жан дишаше леко и почти забрави униженията в двора. С Луи се разхождаха из парка, ловуваха, излизаха с лодка, правеха си пикник и се любеха.

Жан беше благодарна на Луи, че е избрал тъкмо такава обстановка за първите дни, след като стана негова официална метреса. Той очевидно се стараеше да ѝ помага, докато тя свикне с новата си роля, и това я изпълни с любов към него.