Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 107

Луи продължи да я милва, но лаят на кучетата и ловните рогове изведнъж се засилиха. След минута се чу тропот, после пращене и от гъсталака изскочи грамаден елен, обзет от паника. Двамата се отдръпнаха стреснато и еленът профуча само на метър от тях.

Луи се засмя и се отдели от Жан.

– Простете, мадам, но този елен ме предизвика и трябва да го накажа.

Без да се бави, кралят възседна коня си, прати на Жан въздушна целувка и се впусна да преследва елена. Тя се засмя, махна му за довиждане и започна да закопчава жакетчето си. По едно време си даде сметка, че някой я гледа, и се обърна стреснато.

Между дърветата видя самотен ездач. Херцог Дьо Ришельо! Жан нямаше представа откога стои там и я наблюдава. Усети как се изчервява и се ядоса на смущението си. Мъжът се поклони подигравателно.

– Маркизо.

– Херцоже. – Жан го погледна ледено.

Той очевидно се забавляваше.

– Ако позволите да отбележа, маркизо, признавам, че досега съм ви подценявал във всяко отношение.

Ришельо се изсмя тихо, кимна и препусна през гъсталака след краля.

Жан изпита желание да хвърли нещо по него и едва се овладя. Май започваше да го мрази. Надменността му беше повече от непоносима. Все по-трудно ѝ ставаше да се владее в негово присъствие. За нещастие кралят го ценеше твърде много и не би го отдалечил от себе си. Тя въздъхна примирено, помилва коня, възседна го и продължи бавно по пътеката.

На известно разстояние се чуваше възбуденият лай на кучетата. Ловните рогове промениха сигналите. Очевидно еленът бе обкръжен.

Жан стигна последна до полянката, където се бе събрала ловната компания. Десетки пажове, ротимистри и придворни тичаха насам-натам. Лакеите вече издигаха палатки и приготвяха масите за обяд.

Един паж дотича и ѝ помогна да слезе от коня. Жан огледа с интерес пъстрата бъркотия от хора, коне и кучета. Точно срещу нея стояха дофинът и двете му сестри – принцесите Анриета и Аделаида. Жан направи грациозен реверанс.

Тримата я измериха с хладни погледи и безмълвно ѝ обърнаха гръб.

Жан се изчерви до корените на косата. Придворните, застанали наблизо, я зяпаха нахално, а граф Дьо Морпа и принц Конти се усмихнаха злобно.

25.

Напуснаха "Шоази" в началото на октомври. Както всяка есен, Дворът се премести за няколко седмици във "Фонтенбло". За хората от обкръжението на краля годината имаше свой специфичен ритъм. Луи пътуваше много и прекарваше във "Версай" не повече от половин година. През останалото време се местеше от държавната резиденция в някой от дворците "Марли", "Сен Жермен", "Шоази", "Шантили" или "Мюет". В началото на лятото обикновено отиваше в Компиен, а през есента – във "Фонтенбло". Такава беше традицията, установена от предците му, и той я спазваше. Френските крале от векове обикаляха страната с двора си.

Смяната на местожителството от "Версай" във "Фонтенбло" всеки път се планираше и организираше седмици наред. Част от инвентара се товареше на кораби, друга част се транспортираше с коли. Навсякъде, където минаваше, внушителният керван привличаше хиляди любопитни.