Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 104

Изпитваше безкрайна благодарност към абат Дьо Берни, който незабележимо ѝ помагаше да се спасява от груби грешки. За съжаление и той не беше в състояние да предотврати всичките ѝ пропуски. Жан си припомни със срам вечерята в частните покои на Луи, когато със закъснение забеляза, че кралят не яде супа. Нито един от придворните не докосна съответните прибори, само тя вдигна лъжицата към устата си и смутено я върна в чинията. Надменността и пренебрежението, блеснали в погледите на присъстващите, я улучиха право в сърцето. Кралят се направи, че не е забелязал грешката ѝ, но тя беше сигурна, че не е убягнала от вниманието му.

– С времето ще свикнете с живота във "Версай" – промълви Луи, сякаш прочел мислите ѝ. Плъзна ръце под наметката и помилва треперещото ѝ рамо. – "Шоази" ще ви хареса – увери я той и се наведе да я целуне.

24.

Керван от карети, кралски екипажи и гвардейци на коне напредваше бавно по широката алея. На възвишението пред тях се издигаше великолепен светъл дворец. В сравнение с "Версай" или "Фонтенбло" "Шоази" изглеждаше съвсем малък, но още отдалеч се виждаше, че сградата и паркът са също толкова впечатляващи и сигурно са стрували много пари.

– Уведомете ротмистрите, че следобед ще излезем на лов.

Луи, в отлично настроение, се обърна към херцог Д'Айен, седнал срещу него и Жан редом с херцог Дьо Ришельо.

Жан се наведе през прозорчето. "Шоази"! Спомни си първата среща с краля в гората на Сенар. Ако тогава някой ѝ беше казал, че един ден ще дойде тук като негова официална метреса, никога нямаше да му повярва.

Луи помилва ръката ѝ.

– Давам кралство, за да разбера за какво мислите, мадам.

Жан наклони глава и очите ѝ светнаха предизвикателно.

– Кое по-точно – вашето или австрийското? А може би английското?

Луи избухна в смях. Пътуването мина много приятно. Даже Ришельо, който през цялото време се мръщеше, не успя да извади Жан от равновесие.

Кралят улови ръката ѝ и нежно целуна връхчетата на пръстите.

– Вие сте скъпа стока, мадам. Признавам, че заслужавате и трите кралства. Но поне ми дайте време да завладея последните две – завърши развеселено той.