Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 102

Жан прегледа съдържанието на таблата, любопитна да разбере кой чака пред вратата ѝ. Повечето имена ѝ бяха непознати. Прочете предложения за продажба на какво ли не: коне, карети, мебели, бижута, екзотични животни, даже еликсири, обещаващи вечна младост и красота. Откри обаче и картичките на няколко стари, отдавна забравени познати, които явно искаха да напомнят за себе си. Хвърли бегъл поглед към няколко молби да осигури на просителите служба в двора. Имаше десетки покани за вечери и празненства, както и ласкателни поздравления за новото ѝ положение. Най-много я зарадва писъмцето на Волтер: "Звездата ви изгря с ярка светлина. Цял Париж и Версай – о, какво говоря, – цяла Франция и Европа говорят за вас! Един стар приятел се надява да ви посети..."

Жан се засмя и позвъни за камериерката си.

– Да, мадам?

Жан бе отделила от купчината няколко писма и картички, които ѝ се сториха важни, и ги подаде на момичето.

– Щом поговоря с господата Льо Норман дьо Турнем и Пари дьо Монмартел, пуснете тези хора да влязат. Ах, да, и кажете на мосю Волтер, че много ще се радвам да го поздравя по време на утринния си тоалет.

– Разбира се, мадам.

Камериерката тъкмо направи реверанс, когато Жан забеляза едно писмо, изпаднало от таблата. Името ѝ бе написано с доста особен почерк. Тя обърна писмото, но никъде не видя името на подателя. Отвори плика и зачете с интерес...

– Мадам! Добре ли сте?

Камериерката, влязла в спалнята с утринния халат и пантофите, я погледна загрижено. Лицето на господарката ѝ бе станало смъртнобледо.

– Нищо ми няма – отговори едва чуто Жан, смачка писмото и с презрителен жест го хвърли в камината.

*

– Е, господа, позволете да попитам какво толкова спешно има, та желаете да говорите с мен още преди месата.

Кралят застана в средата на кабинета си, вдигна високо тъмните си вежди и демонстративно хвърли поглед към златния си джобен часовник. Стараейки се да прикрие нетърпението си, за да не изглежда неучтив, той се обърна към тримата духовници, настояли да говорят с него: кардинал Дьо Роан, монсиньор Бойе и изповедника му отец Перюсо.

Кръглото лице на отец Перюсо доби предупредително изражение.

– Ваше Величество, позволете да кажем, че сме силно загрижени.

– Ще ми разкриете ли защо? – попита Луи и опря ръце на кръста си.

– Загрижени сме за вас, сир.

Луи се направи, че не разбира.

– Простете, Ваше Величество, но Църквата се страхува за спасението на душата ви – обясни строго отец Перюсо. – Знаете колко страшен грях е прелюбодеянието.

– Маркизата също е омъжена. Това означава, че сте двоен прелюбодеец, Ваше Величество – допълни кардиналът.

Луи не каза нищо. Лицето му остана напълно безизразно.

Кардиналът веднага разбра, че предупрежденията им изобщо не стигат до сърцето му. Май трябваше да се примирят. Поне засега...

– Сир, кралицата и децата ви са неутешими – направи нов опит монсиньор Бойе, преплел мършавите си ръце в пламенен молитвен жест.