Читать «Войната на Калибан» онлайн - страница 291

Напъха рамене в масивния скафандър и го запечата отпред, но остави шлема да виси на гърба му. Удари с пети магнитите на ботушите си, за да ги включи, а после се придърпа към палубата и залепна за нея.

— А ти? — продължи. — Теб ли да пратя? Бих заложил на теб срещу хиляда зомбита по всяко време. Но познаваш КИЦ не по-добре от Авасарала. Къде е логиката?

— Тъкмо се сдобрихме — въздъхна тя. — Не е честно.

— Впрочем — подхвърли той, — кажи на марсианците, че като спася планетата им, вече сме квит за тази работа с крадения кораб, ясно? — Опитваше да разведри момента и веднага се намрази за това. Но Наоми го познаваше, знаеше колко се страхува и въпреки това не го скастри. Той почувства прилив на любов, от който по гръбнака му пробягаха тръпки и скалпът го засърбя.

— Добре — каза тя и лицето ѝ се стегна. — Но ти ще се върнеш. През цялото време ще стоя на радиото. Ще минем заедно през това, крачка по крачка. Никакви геройски изцепки. Ум вместо куршуми и ще решаваме проблемите заедно. Обещай ми. Искам да ми го обещаеш.

Този път Холдън наистина я привлече в обятията си и я целуна.

— Съгласен съм. Моля те, моля те, помогни ми да се върна жив. Наистина ми се иска.

* * *

Да пътува с „Рейзърбек“ до осакатения „Агата Кинг“ беше като да отиде със състезателна кола до магазинчето на ъгъла. „Кинг“ се намираше само на няколко хиляди километра от „Росинант“. Изглеждаше достатъчно близо, за да стигне дотам с реактивна раница, ако се оттласне наистина силно. Вместо това той караше може би най-бързия кораб в системата на Юпитер с охлювска тяга от около 5 процента през останките от скорошната битка. Усещаше как „Рейзърбек“ се напъва да скъса каишката и реагира на слабите тласъци със сърдит укор. Разстоянието до флагмана бе толкова малко, а пътят — толкова коварен, че програмирането на курс би му отнело повече време, отколкото да пилотира ръчно. Но дори с мудната скорост, на „Рейзърбек“, изглежда, му бе трудно да държи носа си насочен към „Кинг“.

„Не ти се иска да отидеш там — сякаш казваше корабът. — Това е ужасно място.“

— Така е, наистина не ми се иска — призна Холдън и потупа конзолата пред себе си. — Но просто ме откарай дотам цял, става ли, миличък?

Покрай него преплува голям къс от нещо, което вероятно доскоро е било разрушител. Назъбените му краища все още бяха нажежени и сияеха. Холдън побутна ръчката, за да измести „Рейзърбек“ встрани, малко по-надалеч от носещия се в космоса отломък. Носът се отклони от курса.

— Опъвай се колкото си щеш, но така или иначе отиваме там.

Донякъде Холдън бе разочарован, че пътуването е толкова опасно. Никога досега не бе идвал до Йо и гледката на луната в ъгъла на екрана му бе впечатляваща. От другата ѝ страна голям вулкан от разтопени силикати изхвърляше частици толкова високо в космоса, че той можеше да види следата, оставяна от тях в небето. Облакът се охлаждаше до мънички силикатни кристали, които улавяха сиянието на Юпитер и блещукаха като диаманти, пръснати из чернотата. Някои от тях щяха да отлетят извън гравитационния кладенец на Йо и да се превърнат в част от бледата пръстенова система на Юпитер. При всякакви други обстоятелства, това би било приказно красиво.