Читать «Войната на Калибан» онлайн - страница 293

— Ако си ми пукнал скафандъра, ще те изхвърля през този въздушен шлюз — обеща той. Започна да преглежда екраните за състоянието на скафандъра, като държеше пистолета си насочен към ентусиаста с гаечния ключ.

— Май всичко е наред — съобщи Наоми с нескрито облекчение в гласа. — Няма червени и жълти светлинки. Този шлем е по-здрав, отколкото изглежда.

— Какво, по дяволите, правеше в онзи шкаф? — тросна се Холдън на мъжа.

— Работех тук, когато онова… нещо… се качи на борда — обясни той. Беше набит землянин с бледа кожа и късо подстригана огненочервена коса. На един етикет на униформата му пишеше „Ларсън“. — Когато обявиха извънредно положение, всички врати се запечатаха. Останах заключен тук, но можех да гледам какво става по вътрешната система за сигурност. Надявах се да взема скафандър и да изляза през шлюза, но той също беше запечатан. Хей, ти как влезе тук?

— Разполагам с адмиралтейските кодове — отвърна Холдън. После попита тихичко Наоми: — При сегашното радиационно ниво какви са шансовете за оцеляване на нашия приятел тук?

— Нелоши — каза тя. — Ако го вкараме в лазарета през следващите два-три часа.

Той се обърна пак към Ларсън.

— Добре, идваш с мен. Отиваме в КИЦ. Отведи ме там бързо и ще си спечелиш билет за измъкване от това корито.

— Слушам, сър! — отвърна отривисто Ларсън и козирува.

— Той те мисли за адмирал — засмя се Наоми.

— Ларсън, облечи си скафандър. Бързо.

— Слушам, сър!

Скафандрите в шкафчетата на шлюза поне имаха собствен запас от въздух. Това щеше да намали пораженията от радиацията, поемана от младия моряк. Пък и един херметичен скафандър щеше да намали риска от протомолекулна инфекция, докато вървят през кораба.

* * *

Холдън изчака, докато Ларсън се напъха в скафандъра, след което подаде приоритетния код на люка и той се отвори.

— След теб, Ларсън. Към командния информационен център, по най-бързия начин. Ако се натъкнем на някого, особено на някой повръщащ, стой настрани и остави на мен да се оправям.

— Слушам, сър — отвърна Ларсън. Гласът му звучеше неясно по изпълнения със статичен шум радиоканал. Изпълнявайки заповедта на Холдън, той се оттласна в коридора и го поведе бързо през осакатения „Агата Кинг“. Спряха само когато един запечатан люк прегради пътя им, и то само колкото скафандърът на Холдън да го убеди да се отвори.

Тази част от кораба, през която вървяха, изобщо не изглеждаше пострадала. Капсулата с биооръжието го беше улучила по-назад и чудовището се бе отправило право към реактора. Според Ларсън то убило доста хора по пътя си, включително целия контингент от пехотинци на кораба, когато се опитали да го спрат. Но щом влязло в машинното, престанало да обръща внимание на екипажа. Малко след влизането му там цялата система от охранителни камери излязла от строя. Тъй като нямало начин да разбере къде е чудовището, а и не можел да излезе от помещението, Ларсън се скрил в едно шкафче, за да чака.