Читать «Войната на Калибан» онлайн - страница 290

Извади от шкафчето малък полуавтоматичен пистолет и кобур за него. Наоми го гледаше, докато зареждаше пълнителя на оръжието и вземаше три резервни, но не каза нищо. Холдън тъкмо бе вкарал последния патрон в последния пълнител, когато в отделението доплува Еймъс, теглейки след себе си голям червен скафандър.

— Този е най-добрият, капитане — каза той. — За наистина кофти случаи. Би трябвало да е предостатъчен за радиационното ниво в онзи кораб. Може да защити човек в продължение на шест часа, но тъй като запасът от въздух е само за два, това не е проблем.

Холдън огледа скафандъра. Горният му слой беше от дебел гъвкав материал, подобен на гума. Би могъл да го защити от нападение с нокти и зъби, но нямаше да спре нож или куршум. Въздушният резервоар се намираше под антирадиационния слой и образуваше голяма, неудобна гърбица. Трудността, с която придърпа скафандъра към себе си, а после го спря, му подсказа, че масата му е значителна.

— Няма да се движа особено бързо в това чудо, нали?

— Не — призна с гримаса Еймъс. — Те не са направени за престрелка. Ако полетят куршуми, спукана ти е работата.

Наоми кимна, но не каза нищо.

— Еймъс — рече Холдън, когато механикът понечи да си тръгне, и го хвана за ръката. — Щом кацнете на повърхността, сержантът командва. Тя е професионалистка и това е в нейната област. Но искам от теб да пазиш Пракс, защото той е нещо като идиот. Единственото, за което те моля, е да измъкнеш благополучно този човек и момиченцето му от луната и да ги докараш на кораба.

За миг Еймъс изглеждаше засегнат.

— Ама разбира се, капитане. Всичко, което се добере до него или до детето, първо ще е убило мен. А това не е лесна работа.

Холдън прегърна набързо едрия мъж.

— Жал ми е за всичко, което се опита да го направи. Никой не би могъл да иска по-добър член на екипажа си, Еймъс. Просто исках да го знаеш.

Механикът го отблъсна.

— Държиш се все едно няма да се върнеш.

Холдън стрелна с поглед Наоми, но изражението ѝ не се бе променило. Еймъс само се засмя за кратко, а после го плесна по гърба тъй силно, че зъбите му затракаха.

— Глупости — каза той. — Ти си най-жилавият човек, когото познавам.

После, без да чака отговора на Холдън, отиде до стълбата и се спусна на долната палуба.

Наоми се оттласна леко от стената и доплува до него. Съпротивлението на въздуха я спря на половин метър разстояние. Холдън не познаваше човек, който да се движи по-ловко в условията на микрогравитация; тя беше истинска балерина на безтегловността. Трябваше да положи усилия да не я сграбчи в обятията си. По изражението на лицето ѝ личеше, че не иска това. Няколко секунди тя просто плуваше безмълвно пред него, после посегна и допря дългата си, слабичка длан до бузата му. Беше хладна и мека.

— Не отивай — повтори тя и нещо в гласа ѝ му подсказа, че е за последен път.

Той отстъпи и започна да навлича радиационния скафандър.

— Кой тогава? Можеш ли да си представиш Авасарала да си пробива път през гъмжило от повръщащи зомбита? Та тя дори няма да различи КИЦ от каюткомпанията. Еймъс трябва да отиде да прибере онова момиченце. Знаеш, че е така, и знаеш защо. Пракс също трябва да е там. Боби ще ги пази и двамата.