Читать «Войната на Калибан» онлайн - страница 292

Но рискованият полет държеше вниманието му приковано върху уредите и екраните пред него. А растящата грамада на „Агата Кинг“ неизменно плуваше в центъра на облака от отломки.

Когато се озова в обхват, Холдън прати сигнал до автоматичната система за скачване на кораба, но както и очакваше, „Кинг“ не отговори. Той приближи „Рейзърбек“ до най-близкия външен шлюз и му нареди да поддържа разстояние от пет метра. Състезателният скутер не бе предназначен да се скачва с други кораби в космоса. Липсваше му дори елементарен свързващ тунел. На Холдън щеше да му се наложи да направи кратка космическа разходка до „Кинг“.

Авасарала беше взела от Садър универсалния приоритетен код за достъп и Холдън накара „Рейзърбек“ да го прати. Въздушният шлюз моментално се отвори.

В шлюза на „Рейзърбек“ Холдън зареди догоре въздушния резервоар на скафандъра си. Попаднеше ли веднъж на кораба на Нгуен, нямаше да може да се довери на въздуха, дори и в станциите за презареждане. Нищо от „Кинг“ не биваше да бъде допуснато в скафандъра му. Нищо.

Когато индикаторът показа 100 процента, той включи радиото и се обади на Наоми.

— Влизам.

Изключи магнитите на ботушите си, оттласна се рязко от вътрешната врата на въздушния шлюз и прелетя през късото разстояние, делящо го от „Кинг“.

— Получавам добра картина — каза Наоми. Лампичката за видеовръзка на дисплея му светеше. Наоми виждаше всичко, което и той. Това бе едновременно утешително и самотно, като да се обаждаш на приятел, който живее много далеч.

Холдън задейства цикъла на въздушния шлюз. Двете минути, докато „Кинг“ затвори външната врата и напомпа въздух в камерата, сякаш продължиха безкрайно. Нямаше начин да знае какво ще има от другата страна на вътрешната врата на шлюза, щом тя се отвори. Холдън сложи ръка върху дръжката на пистолета си с безгрижие, каквото не чувстваше.

Вътрешната врата се плъзна настрани.

Внезапното пищене на радиационния скафандър едва не му докара сърдечен удар. Той натисна с брадичка бутона, който изключваше звуковата аларма, но остави на дисплея показанията за нивото на външната радиация. Тази информация всъщност не му беше от никаква полза, но скафандърът го уверяваше, че може да се справи с настоящото ниво, и това бе хубаво.

Холдън излезе от въздушния шлюз и се озова в малко помещение, пълно с шкафчета и екипировка за работа в открития космос. То изглеждаше празно, но тих звук откъм едно от шкафчетата го предупреди и той се обърна точно навреме, за да види как оттам изскочи мъж във флотска униформа на ООН и замахна с тежък гаечен ключ към главата му. Тромавият радиационен скафандър не позволяваше на Холдън да се движи бързо и ключът изкънтя отстрани по шлема му.

— Джим! — изкрещя Наоми по радиото.

— Умри, гадино! — изкрещя едновременно с нея мъжът. Замахна за втори път, но не носеше магнитни ботуши и без оттласкването от стената, което да му даде инерция, не постигна нищо друго, освен да се завърти във въздуха. Холдън изтръгна гаечния ключ от ръката му и го захвърли настрани. Хвана мъжа с лявата си ръка, за да спре въртенето му, а с дясната извади пистолета.