Читать «Войната на Калибан» онлайн - страница 288

— Инкубационна камера — ломотеше Пракс. — Протомолекулата превръща кораба в инкубационна камера. Като на Ерос.

— Знае ли как да го прави? — попита Боби.

— Явно да — каза Наоми.

— Май ще трябва да го разтопим на шлака — предложи Боби. — Имаме ли достатъчно огнева мощ за това?

Авасарала отвори пак очи. Опита се да почувства нещо друго, освен безбрежна мъка. Трябваше да има някаква надежда. Дори Пандора бе я получила.

Холдън изрече на глас мислите ѝ.

— Дори да можем, това няма да спаси Марс.

— Може пък да сме ги унищожили всичките? — предположи Алекс. — Искам да кажа, вярно, че бяха адски много, но може би… може би сме ги унищожили?

— Трудно е да се каже, след като се носеха по инерция — отвърна Боби. — Ако сме изпуснали дори само едно и то стигне до Марс…

Всичко ѝ се изплъзваше. Толкова малко ѝ бе оставало да го спре, а ето че сега седеше тук и гледаше как всичко ѝ се изплъзва. Стомахът ѝ бе стегнат на възел. Но още не се бяха провалили. Не още. Трябваше, трябваше да има някакъв начин. Нещо, което би могло да се направи.

Тя препрати последния си разговор с Нгуен до Садър. Може би на него щеше да му хрумне някаква идея. Тайно оръжие, което ще изскочи отнякъде и ще изтръгне кодовете. Може би голямото братство, на военните щеше да успее да призове някакви остатъци от човечност у Нгуен.

Десет минути по-късно от „Кинг“ се отдели спасителна капсула. Садър не си направи труда да се свърже с нея, преди да я взриви. В командния център настроението бе погребално.

— Добре — каза Холдън. — Всичко по реда си. Трябва да слезем в базата. Ако Мей е там, ще я измъкнем.

— Аз ще се заема с това — предложи Еймъс. — И ще трябва да вземем доктора. Той за нищо на света не би го оставил на друг.

— И аз си мислех същото — съгласи се Холдън. — Така че подгответе се да свалите „Роси“ на повърхността.

— Ние ли? — попита Наоми.

— Аз ще отида със скутера до онзи боен кораб — каза Холдън. — Кодовете за включване на радиомаяците би трябвало да са в командния информационен център.

— Ти? — ахна Авасарала.

— Само двама души се спасиха от Ерос — каза Холдън и сви рамене. — И аз съм единственият, който остана.

49.

Холдън

— Не го прави — каза Наоми. Не молеше, не плачеше, не настояваше. Цялата сила на думите ѝ се криеше в кротката им простота. — Не го прави.

Холдън отвори шкафа за скафандри до главния въздушен шлюз и посегна към своята броня марсианска изработка. Внезапен спомен за радиационната болест на Ерос го спря.

— Те трупат радиация в „Кинг“ вече от часове, нали?

— Не отивай там — каза пак Наоми.

— Боби — повика Холдън по интеркома.

— Тук съм — отвърна пехотинката със сумтене. Помагаше на Еймъс да подготви снаряжението им за щурма срещу научноизследователската станция на Мао. След срещата си с протомолекулния хибрид Холдън предполагаше, че ще отидат тежковъоръжени.

— Какво ниво на радиационна защита предлагат тези марсиански бронирани скафандри?

— Като моя ли? — попита Боби.

— Не, не подсилващи. Знам, че те ви позволяват да издържате на близки взривове. Говоря за тези, които извадихме от сандъка с ДС.