Читать «Войната на Калибан» онлайн - страница 287

И последните бели точки смениха посоката. Когато Нгуен отговори на искането ѝ за връзка, тя бе забравила, че то още е включено. Адмиралът изглеждаше ужасно. Авасарала предполагаше, че и тя самата не изглежда по-добре. Зачуди се колко ли войни бяха свършили по този начин. Двама изтощени, замаяни противници, които се взират един в друг, докато светът около тях гори.

— Какво още искаш от мен? — озъби се Нгуен. — Предадох се. Загубих. Не бива хората ми да умрат заради твоята злоба.

— Не е злоба — възрази Авасарала. — Просто не можем да го направим. Протомолекулата ще се измъкне на свобода. Програмите ви за контрол не действат. Заразна е.

— Не е доказано — настоя той, но тонът му издаде всичко.

— Вече се случва, нали? — попита тя. — Включи вътрешните камери. Дай да видим.

— Няма да го направя.

Тя издиша. Беше се случило.

— Толкова съжалявам — прошепна Авасарала. — О, толкова съжалявам.

Веждите на Нгуен се повдигнаха на милиметър. Устните му се стиснаха в безкръвна линия. Стори ѝ се, че в очите му има сълзи, но може да бе просто смущение в сигнала.

— Трябва да включите радиомаяците на ракетите — каза Авасарала. Когато той не отговори, добави: — Не можем да използваме протомолекулата като оръжие. Не разбираме какво представлява. Не можем да я контролираме. Вие току-що издадохте смъртна присъда на Марс. Не мога да ви спася, наистина не мога. Но включете тези радиомаяци и ни позволете да спасим тях.

Мигът увисна във въздуха. Авасарала усещаше вниманието на Холдън и Наоми, насочено към нея, като топлина, излъчваща се от радиатор. Нгуен поклати глава, а устните му мърдаха, докато водеше задълбочен разговор със себе си.

— Нгуен — повика го тя. — Какво става? На твоя кораб. Колко зле са нещата?

— Измъкнете ме оттук и ще включа радиомаяците — каза той. — Ако трябва, хвърлете ме в затвора до края на живота ми, не ми пука. Но ме измъкнете от този кораб.

Авасарала опита да се приведе напред, но само креслото ѝ се раздвижи. Тя потърси думи, които биха накарали Нгуен да се опомни, да осъзнае, че е грешил, че е бил лош и сега ще умре по ужасен начин от собственото си оръжие, но има шанс да поправи стореното. Гледаше този ядосан, дребен, късоглед, уплашен човечец и се опитваше да намери начин да пробуди у него обикновено човешко благоприличие.

Не успя.

— Не мога да го направя — заяви тя.

— Тогава стига си ми губила времето — сопна се той и прекъсна връзката.

Тя се отпусна в креслото и покри очите си с длан.

— Получавам доста странни данни от онзи боен кораб — обади се Алекс. — Наоми? Виждаш ли това?

— Извинявай. Дай ми една секунда.

— Какво има, Алекс? — попита Холдън.

— Активността на реактора спада. Има рязък скок на радиационното ниво в целия кораб. Сякаш продухват с реактора вентилационната система.

— Това не ми звучи здравословно — подхвърли Еймъс.

Командният център отново притихна. Авасарала посегна да отвори канал към Садър, но се спря. Не знаеше какво да му каже. По корабния канал се разнесе глас, завален и лигав. Отначало тя не позна Пракс, а после той трябваше да повтори два пъти думите си, докато го разбере.