Читать «Войната на Калибан» онлайн - страница 19

„Ситуацията се развива бързо“ явно означаваше, че се водят сражения в тунелите. В ума му изскочи картина на класната стая на Мей, надупчена от куршуми и напоена с детска кръв. Образът бе толкова ярък, все едно бе спомен, а не фантазия. Паниката, изпитана в купола, го връхлетя отново, но стотици пъти по-силна.

— Тя е добре — каза Пракс на растението до себе си. — Те няма да водят престрелка в забавачка. Там има деца.

Зелено-черните листа вече започваха да клюмат. Те не биха допуснали да се води война около деца. Или около хранителни припаси. Или около чупливи земеделски куполи. Ръцете му пак трепереха, но не чак толкова, че да не може да управлява скутера.

* * *

Първата експлозия дойде точно когато поемаше надолу по рампата от седмо към осмо ниво, по края на една от гигантските недовършени пещери, където ледът бе оставен да сълзи и да замръзва отново, придавайки ѝ вид на нещо средно между огромна зелена кухина и произведение на изкуството. Блесна ярко зарево, земята се разлюля и скутерът поднесе. Стената връхлетя насреща му и Пракс едва успя да дръпне крака си преди сблъсъка. Чу над себе си викове. Войниците би трябвало да носят брони и да разговарят по радиото. Поне той смяташе така. Хората, викащи горе, сигурно бяха обикновени граждани. Втора експлозия разтресе стената на пещерата и парче синьо-бял лед с размерите на трактор се откъсна от тавана и полетя бавно и неумолимо надолу, за да се забие в пода и да се пръсне на сол. Пракс с мъка успя да задържи скутера си изправен. Сърцето му сякаш се опитваше да изхвръкне от гърдите.

Видя в горния край на извитата рампа бронирани фигури. Не знаеше дали са от Обединените нации или от Марс. Една от тях се обърна към него и вдигна оръжието си. Пракс даде газ и се понесе бързо надолу по рампата, следван от тракането на автомати и мириса на дим и пара.

Вратите на училището бяха затворени. Той не знаеше дали да смята това за зловещо или за обнадеждаващо. Спря клатушкащия се скутер и скочи от него. Краката му бяха отмалели и едвам го държаха. Искаше да почука леко по спуснатата стоманена врата, но още при първия опит си обели кокалчетата.

— Отворете! Дъщеря ми е вътре! — Изглеждаше като безумец, но някой явно го бе чул или видял на охранителния монитор. Шарнирните стоманени плоскости потрепериха и започнаха да се вдигат. Пракс се просна на земята и пропълзя през пролуката.

Беше виждал новата учителка, госпожица Кери, само няколко пъти, когато оставяше Мей или я вземаше. Тя едва ли бе на повече от двайсет години, висока и слаба като всички поясни. Но не помнеше лицето ѝ да е било толкова сиво.