Читать «Сибола гори» онлайн - страница 3

— Марс вече не е само една от възможностите. — Чукване. — Той не е второстепенен. — Чукване. — Тези портали и каквото и да има от другата страна не са нашият дом. Усилията ни да тераформираме…

— Не възразявам срещу тераформирането — прекъсна го племенникът ѝ, докато крачеше из стаята. Снаха ѝ я видя и ѝ кимна мълчаливо от кухнята. Боби ѝ махна в отговор. В центъра на гостната на екрана на телевизора се редяха гледки от различни далечни планети, а един приглушен глас говореше разпалено между кадрите.

— Казвам само, че разполагаме с нови данни. Данни. Само това казах.

Двамата се бяха навели над масата сякаш помежду им имаше невидима шахматна дъска. Игра на концентрация и интелект, погълнала вниманието им до такава степен, че не забелязваха света около тях. В много отношения това бе самата истина. Тя взе един стол, без някой от тях да забележи пристигането ѝ.

— Марс — продължи брат ѝ — е най-изучаваната позната планета. Няма значение колко данни са натрупани за други светове. Те не са за Марс! Все едно е като да гледаш хиляди монитори с хиляди картини, ала те всички да са от мястото, където се намираш.

— Няма нищо лошо в познанието — отвърна момчето. — Ти самият все ми го повтаряш. Не разбирам защо се ядосваш толкова за това.

— Боби, как върви животът? — прекъсна ги снаха ѝ и постави купа върху масата. Ориз и чушки като подложка за гъмбото и напомняне за другите, че имат гост. Спорещите се намръщиха, недоволни от намесата.

— Добре — каза Боби. — Пристигна договорът за корабостроителниците. Това ще поуталожи духовете заради новите работни места.

— Защото ще строят изследователски и транспортни кораби — отбеляза момчето.

— Дейвид.

— Извинявай, мамо. Но е така. — Дейвид очевидно не смяташе да отстъпва. Боби си сипа ориз в чинията. — Преустройват старите кораби, които стават за това, и ще строят нови, за да могат хората да отлетят за далечните звезди.

Брат ѝ също посегна към лъжицата, но млясна недоволно с уста, за да покаже колко уважава мнението на сина си.

— Съвсем скоро първият истински изследователски екип ще пристигне на една от тези планети…

— Татко, на Нова Тера вече живеят хора! Натам заминаха доста бежанци от Ганимед… — Младежът млъкна и погледна виновно Боби. Ганимед бе нещо, което не обсъждаха на тези вечери.

— Изследователският екип още не се е приземил — изтъкна брат ѝ. — Ще минат години, преди там да се появят първите истински колонии.

— Ще минат поколения, преди някой тук да може да ходи на повърхността! Нямаме дори шибана магнитосфера!

— Мери си приказките, Дейвид!

Снаха ѝ поднесе основното ястие. Храната в купата изпускаше благоухания и Боби неволно преглътна.

— Как е новият ти апартамент? — попита я снаха ѝ.

— Много е приятен — отвърна Боби. — И не е скъп.

— Жалко, че отиде да живееш в Плитчините Инис — рече брат ѝ. — Ужасен район.

— Никой няма да посмее да обезпокои леля Боби — подхвърли момчето. — Тя ще му откъсне главата.