Читать «Сибола гори» онлайн - страница 5

Басиа се обърна и отново се зае да притяга ремъците, криейки лицето си от нея.

— Не мога. Те идват.

— Кой? Кой идва?

— Знаеш какво имам предвид. Ще вземат всичко, което сме създали тук, ако не им се опънем. Трябва ни време. А така се печели време. Без площадка за кацане ще са принудени да използват по-малки совалки. Ето защо ще ѝ видим сметката. Ще ги накараме да я построят отново. Никой няма да пострада.

— Ако нещата се влошат — изтъкна тя, — можем просто да си тръгнем.

— Не — възрази Басиа и тя с изненада долови заплаха в гласа му. Той се обърна, направи няколко крачки и лицето му попадна в осветената част. — Стига сме бягали. Напуснахме Ганимед. Зарязахме Катоа и избягахме, а семейството ми живя цяла година на кораб, тъй като никой не ни позволяваше да се приземим където и да било. Повече няма да бягаме. Никога вече. Отнеха ми всички деца, които можаха.

— И на мен ми липсва Катоа — въздъхна Лусия. — Но не тези хора го убиха. Войната беше.

— Беше заради бизнеса. Решиха, че е по-важен, подхванаха война и ми отнеха сина.

„А аз им позволих — добави той наум. — Взех теб, Фелсия и Яцек и изоставих Катоа, защото мислех, че е мъртъв. А не беше.“ Думи, които бе твърде болезнено да произнесе, но Лусия знаеше, че ги мисли.

— Не беше по твоя вина.

„Напротив, беше“ — бе на път да каже, ала преглътна.

— Тези хора нямат никакви права над Ил — заяви той, опитвайки се да говори разумно. — Ние дойдохме първи тук. И обявихме тази земя за наша. Ние първи започнахме да добиваме литий, продадохме го, можем да наемем адвокати у дома, които да защитават правата ни. Но ще е по-трудно, ако корпорациите вече са стъпили тук. Трябва да спечелим време.

— Ако го направиш — каза Лусия, — ще те пратят в затвора. Не ни го причинявай. Не постъпвай така със собственото си семейство.

— Правя го заради моето семейство — отвърна той тихо. Което беше по-лошо, отколкото ако викаше. Той се метна зад кормилото и натисна педала. Електрокарът се понесе с пронизително пищене. Басиа не погледна през рамо, за да не види лицето ѝ.

— За моето семейство — повтори шепнешком.

Басиа се отдалечи от къщата и подкара към паянтовото поселище, което бяха започнали да наричат Първо кацане още по времето, когато избираха място за приземяване на сензорните карти на „Барбапикола“. Никой не си направи труда да го преименува, след като от идея се превърна в реално съществуващо място. Басиа се насочи към центъра на градчето, само два реда сглобяеми къщи, излезе на широката, прашна ивица земя, служеща за централна улица, и свърна към истинското място на първото кацане. Бежанците, колонизирали Ил, се бяха спуснали от своя кораб с малки совалки и единствените площадки за кацане, от които се нуждаеха, бяха равни участъци в околностите. Но хората от „Роял Лиценз Енерджи“, корпоративните, тези, които разполагаха с лиценз от ООН, предоставящ им този свят за разработка и изучаване, щяха да се спуснат с тежко снаряжение. А тежкотоварните транспортни совалки се нуждаеха от площадка за кацане. Бяха я построили в същото равно и открито поле, където заселниците се приземиха за първи път.