Читать «Сибола гори» онлайн
Джеймс С. А. Кори
Джеймс С. А. Кори
Сибола гори
На Джей Лейк и Елмър Ленард,
господа, беше удоволствие!
Пролог
Боби Дрейпър
Хиляди светове, помисли си Боби, докато вратата на субтранса се затваряше. И не само хиляди светове. Хиляди
Изумително, мислеше си Боби, колко бързо човечеството може да премине от „Що за невъобразим разум е създал тези умопомрачителни чудеса?“ до „Е, след като те не са тук, защо аз да не се възползвам от всичко това?“.
— Прощавайте — сепна я флегматичен мъжки глас. — Дали нямате малко дребни за един ветеран, а?
Тя отмести поглед от монитора. Мъжът беше мършав, с посивяло лице. Тялото му носеше всички белези на ниска гравитация — издължен скелет, голяма глава. Той облиза устни и се наведе напред.
— Ветеран, а? — попита тя. — Къде сте служили?
— Ганимед — отвърна мъжът и вдигна глава в опит да си придаде достоен вид. — Бях там, когато всичко пропадна. Когато се върнах тук, властите ме изхвърлиха на улицата. Опитвам се да спестя за билет до Церера. Семейството ми е там.
Боби усети, че в гърдите ѝ се надига гняв, но се опита да овладее гласа си и да запази спокойно изражение.
— Пробвахте ли в службата за подпомагане на ветерани? Може би там ще могат да ви помогнат.
— Просто искам да хапна нещо — изломоти той, гласът му стана неприятен. Боби огледа вагона. Обикновено по това време във влака нямаше много пътници. Кварталите под Аврора Синус бяха свързани с общи тунели. Част от великия марсиански проект за тераформиране, започнал преди още Боби да се роди и който вероятно щеше да продължи и много след смъртта ѝ. Но точно днес бе съвсем сама. Тя се опита да си представи какво ли вижда в нея просякът. Беше едра жена, висока и плещеста, но тъй като седеше и днес бе избрала широк пуловер, вероятно я бе взел просто за дебелана. Грешеше.
— В кое подразделение сте служили? — уточни тя. Той премигна. Очакваше да изглежда изплашена от него и се чувстваше объркан, задето не е.
— Подразделение?
— Да, в коя част?
Непознатият отново облиза устни.
— Не искам да…
— Защото има нещо много странно — продължи тя. — Мога да се закълна, че познавам почти всички, които са били на Ганимед, когато започнаха с размириците. Нали разбирате, когато преживеете нещо подобно, не може да не остави отпечатък в паметта ви. Защото виждате доста приятели да умират. Та какъв чин имахте? Аз бях артилерийски сержант.