Читать «Сибола гори» онлайн - страница 2

Сивото лице беше злобно и пребледняло. Устата на мъжа се изкриви. Той затъкна ръце дълбоко в джобовете и промърмори нещо.

— А сега — не млъкваше Боби — работя по трийсет часа на седмица в службата за ветерани. И съм сигурна, че бихме могли да помогнем на един изтъкнат ветеран като вас.

Той се обърна, но ръката ѝ се стрелна към лакътя му по-бързо, отколкото му трябваше, за да се дръпне. Лицето му се изкриви от болка и страх. Тя го притегли към себе си. Когато заговори отново, гласът ѝ бе любезен. Произнасяше думите ясно и отчетливо.

— Измисли друга история.

— Да, госпожо — смотолеви просякът. — Обещавам. Ще го направя.

Вагонът се разтресе, забавяше скорост за следващата станция — Брич Кенди. Тя го пусна и се надигна. Очите му се изцъклиха, когато се изправи. Родът ѝ произхождаше от Самоа и понякога ръстът ѝ имаше подобен ефект върху хора, които не го очакваха. Случваше се да ѝ е неприятно от това. Но не и днес.

Брат ѝ обитаваше приятна дупка за хора от средната класа в Брич Кенди, не далече от долния университет. Известно време живя при него, когато се върна на Марс, и все още събираше късчетата от разпиляния си живот. Процесът се оказа по-дълъг, отколкото очакваше. А след като приключи, у нея остана чувството, че дължи нещо на брат си. Семейните вечери бяха част от дълга.

Коридорите на Брич Кенди бяха просторни. Рекламите по стените оживяваха, когато се приближаваше, програми разпознаваха лицето ѝ и ѝ предлагаха стоки и услуги, които смятаха, че може да я заинтригуват. Срещи с непознати, членство във фитнес салони, шаварма за вкъщи, новия филм на Мбеки Суун, консултация при психолог. Боби се опитваше да не го приема навътре. Ала ѝ се искаше наоколо да има повече хора, още няколко лица, за да добавят разнообразие в програмата. Да създават впечатление, че може да са предназначени за някого от другите, който минава наблизо. Не за нея.

Ала Брич Кенди не бе така многолюден както обичайно. Имаше доста по-малко минувачи в субтранса и коридорите, по-малко посетители и в тяхната служба. Говореше се, че кандидатите в горния университет намалели с шест процента.

Човечеството все още не бе успяло да основе жизнена колония на новите светове, но данните от сондите непрестанно се трупаха. Човешката цивилизация имаше своята нова граница и градовете на Марс изпитваха последствията от съперничеството.

Веднага щом пристъпи прага, посрещна я примамливата миризма на прясно сготвено от снаха ѝ гъмбо и тя усети, че устата ѝ се напълва със слюнка. Чуваше гласовете на брат си и племенника. Караха се, което я притесняваше, но те бяха нейното семейство. Тя ги обичаше. Беше им длъжник. Дори и да превръщаха в нещо изкусително идеята да си вземеш шаварма за вкъщи.

— … не казах това — говореше племенникът ѝ. Учеше в горния университет, но когато в семейството избухваше разпра, все още се държеше като шестгодишен.

Брат ѝ викна нещо в отговор. Боби долови нервно потропване на пръсти по масата при всеки от изброяваните аргументи. Почукването като реторичен инструмент. Баща ѝ имаше същия навик.