Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 155

— Джонси, нетърпелив си да направиш новата си съпруга вдовица, така ли? — изкрещя той към един от по-младите мъже. — Кучи син, мислех, че обичаш онова момиче.

Джонси беше висок като върлина младеж. Може би двадесет и пет годишен, с големи лешникови очи и гъста червена коса.

— Обичам я, Даш — кимна Джонси тържествено. — Прекарах една година с нея. Година, която нямаше да имам, ако ти не я бе измъкнал от онази болницата, преди да я взривят. Синди е съгласна да бъда тук. Няма да си тръгна.

Елизабет можеше да чуе как Даш ръмжи от раздразнение.

Породата се обърна към човека до Джонси. Той бе висок почти колкото Даш, с къса, права коса и дълбоки кафяви очи. Лицето му бе набраздено от изтощение и очевидно разбираше достатъчно характера на Даш.

— Дори не започвай, майоре — каза рязко войникът. — Не съм спал цяла седмица, за да докарам задника си тук и изобщо не съм в настроение за твоя комплекс „Аз съм Бог“. Така че просто ми кажи къде мога да поспя няколко часа, и след като се събудя, ще обсъдим плана ти за действие.

Той ръмжеше. Елизабет се оживи, както и няколко от момичетата на Саймън. Те излязоха от къщата и незабавно привлякоха вниманието на всички. Очите на мъжете щяха да изскочат от орбитите си щом ги видяха.

— По дяволите, Саймън е тук — един от тях изглежда не въздишаше благоговейно. — О, човече! Това ще бъде един хубав бой.

— Извинете, майоре. Май намерих някой, който да ме държи на топло — войникът изглеждаше дяволски близо до екстаза, когато едно от момичетата се усмихна към него, говорейки нежно за неговата умора.

— Проклет да си, Чейс — изръмжа Даш.

— Откажи се, Даш — отвърна отстрани Мерк, високата Котешка порода, подражавайки на тона му. — Вече не става въпрос само за теб или твоята жена. Успокой се и приеми помощта или се оттегли и ни остави сами да свършим всичко. Ти си чифтосан. С жена, която е доказала, че може зачене без проблем бебе порода. Не можем да си позволим да изгубим теб или нея.

Яростта в Даш се възпламени. Елизабет го видя как навежда глава и се завърта, впивайки гневния си поглед в Котешката порода.

— Моята жена не е инкубатор за шибани Породи — изръмжа той с нисък, опасен глас.

— Ще бъде ако позволиш да те убият. С нея ще е свършено, ако от Съвета я докопат. Това ще е краят за нея и за онова дете. Искаш ли да рискуваш? — Мерк беше съвсем малко по-висок от Даш. Ако се стигнеше до бой, нито един от тях нямаше да излезе победител. — Разбери, момче. Никога не си бил сам на този свят — той кимна към войниците. — И трябва да разбереш, че и сега не си. Нека всички си починем и да видим какъв план си измислил. И престани да ми ръмжиш. Това ме дразни.

Докато наблюдаваше, Елизабет усещаше, че Саймън е зад нея и следи случващото се много внимателно.

— Сега вече може да стане интересно — каза той тихо. — Даш смята, че трябва да прави всичко сам. Мисли, че трябва да спасява всеки, когото взема под крилото си. Обикновено успява. Но виж, ако му предложат помощ, не го приема добре. Ще бъде интересно да се види колко грациозно приема нашата намеса в работите му — Саймън звучеше така, сякаш очаква с нетърпение всяка схватка, която би могла да възникне.