Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 154

Елизабет го хапеше силно. Осъзнаваше го, но не можеше да спре. Ханшът й се гърчеше и извиваше към твърдия пулсиращ пенис, наместен вътре в нея. Бедрата на Даш се стегнаха, когато започна да се тласка с мощни насрещни движения, докато я овлажняваше допълнително. Усещането се засили още повече и захвърли Елизабет стремително в следващото й освобождение.

Даш беше само на секунди след нея. Тя го почувства как се подува, заключва се в нея, след това излива семето си дълбоко в тялото й.

— Лизбет — минути, часове по-късно, той се раздвижи под нея, когато пенисът му започна бавно да губи отчаяната си ерекция. — Скъпа, пусни рамото ми.

Гласът му бе пресипнал и заситен, но в тона звучеше веселие.

Елизабет усети вкуса на кръв. Отдръпна се задъхана и погледът й се насочи към неговия ужасено.

— Шшш — Даш сложи пръсти на устните й, когато извинението започна да излиза от тях. — Хареса ми, бейби. Кръвожадно малко същество — повдигна я от себе си и изпъшка, когато пенисът му се изплъзна от нея, а вагината й му даде последна звучна целувка. — Заспивай, жено. Ти ме погубваш.

— Обичам те, Даш — Елизабет се сгуши в гърдите му, когато той се обърна към нея, а тялото му я приюти.

— Обичам те, Елизабет — въздъхна тежко Даш. — Повече, отколкото съм обичал нещо в живота си.

Но страхът се бе завърнал. Елизабет можеше да го чуе в гласа му, да го почувства в напрегнатостта на тялото му. Скоро щяха да тръгнат след Грейндж и тя знаеше, че това няма да бъде само нейното най-голямо изпитание, а също и неговото.

Глава 30

Наистина разполагаха с малка армия. На следващата сутрин, преди слънцето да се надигне над хижата, Саймън се бе завърнал, заедно със своите момичета. Докато приготвяха закуската, пристигнаха и няколко Котешки породи, трима мъже, които твърдяха, че са братя по закона на Калън Лайънс, четирима от момчетата на Майк Толър и шепа войници, носещи военните си раници, току-що пристигнали от Близкия изток. Всичко две дузина мъже и шестте енергични момичета на Саймън. Даш беше бесен.

— Разкарайте си задниците обратно на онзи самолет — бе изкрещял той на дузината войници, които го наблюдаваха спокойно. — Не съм ви молил да идвате тук и проклет да съм, ако рискувам живота ви по този начин.

— Съжалявам, майоре, но това няма да стане — неофициалният водач на отряда поклати глава. — Отне ни седмици да си осигурим отпуск, без да даваме основателна причина. Няма да се върнем.

Даш ругаеше. Елизабет го наблюдаваше от вратата на хижата, докато той крещеше. Досега никога не го беше виждала толкова развълнуван за каквото и да е било. Той обикновено бе спокоен и държеше здраво юздите на самоконтрола си. Сега бе повече от очевидно, че е на път да го загуби, ако това вече не бе станало. Дори не бе подозирала за съществуването на някои от думите, които сега се изливаха от устата му.