Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 157

Елизабет беше половинка, която щеше да се бие до него, да защити малкото си и мъжа си, ако е необходимо, без значение срещу какво ще се изправят. Тя бе доказала това с решителността и бързата си мисъл в спасяването на Каси. Нямаше да се поколебае, независимо от това какво е необходимо.

— Спря ли да се цупиш вече? — младата жена се придвижи към него, гледайки го загрижено.

Даш улови китката й и я придърпа между бедрата си. Сгуши гърба й в гърдите си, обви ръце около нея и подпря глава на рамото й, докато следеше движенията в сечището под тях.

— Те са дяволски добри хора — произнесе тихо той. — И добри бойци.

— Да — съгласи се тя меко. — Така изглежда.

— Джонси си има хубава малка медицинска сестра за съпруга. Тя беше ранена тежко при една бомбардировка. Кървеше силно, беше изпаднала в шок. Не мислех, че ще оцелее — Даш въздъхна. — Не преставах да й говоря, че Джонси е на път. Тя обича това момче, Елизабет. Накарах я да се бори, като й внуших, че ако не оцелее, това ще погуби Джонси. Накарах я да се чувства виновна. Оцеля, защото знаеше, че трябва. Знаеше, че ако Джонси я види така, цялата окървавена и ранена, или мъртва, няма да го преживее. Ожениха се година по-късно. Толкова време й отне да се възстанови.

— Сигурно е много силна жена.

Даш кимна.

— Саймън и онези момичета — мъжът поклати глава. — Те са като беля, която чака да се случи. Но са дяволски добри в почистването и в празнуването след това. Човекът си има свой личен харем, посветен на неговото удоволствие и щастие над всичко друго. Те са опасни като демони и по всяко време са готови да възнаградят някого с достатъчно късмет, ако заслужи вниманието им. Но всичко, което трябва да направи Саймън, е да вдигне пръст и те са обратно в прегръдките му. Момичетата обичат този луд каубой повече, отколкото той заслужава понякога.

И Даш продължи в същия дух. За всеки човек. Различно приключение, друга история. Той познаваше всеки аспект от техните характери, какво ги прави силни, какво ги прави слаби. Какво ги кара да обичат или да мразят.

Елизабет стоеше в него и не за първи път се възхити на този мъж, който бе навлязъл така спокойно в живота й и го бе превзел. Човекът, който й бе дал любовта си още преди дори да я срещне. Който бе мечтал за нея, докато е лежал в медикаментозна кома и който се бе събудил, защото в съня си я бе видял да плаче.

За първи път през живота си, Елизабет разбра какво е любовта. Не само неговата към нея, а и обичта му към тези мъже, които работеха, за да създадат годен за живеене лагер и решени да се бият отново на негова страна. Неговите приятели.

Най-сетне Даш замълча. Държеше Елизабет близо до себе си, като от време на време изсумтяваше или се засмиваше на някои от действията под тях. Момичетата на Саймън, разбира се, помагаха. По начини, които караха Елизабет да се изчервява силно. Те бяха земни, силни жени. А Саймън ги наблюдаваше като горд родител, докато те съблазняваха и дразнеха апетитите на много от мъжете долу. Забеляза обаче, че те отбягваха Джонси и той също се стараеше да не се навърта около тях.