Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 153

— Не ме нараняваш — усмихна се тя и пръстите й се стегнаха около члена му. — Виждам, че и аз не ти причинявам болка.

Той направи гримаса.

— Е, отне ми известно време да изтегля топките от гърлото си, но след като ги върнах обратно на мястото им, си помислих, че може да се смятам за късметлия.

Елизабет отметна завивката от тялото му, разкривайки възбудената плът, надигаща се между бедрата му. Младата жена беше влажна и жадна за него. Винаги бе жадна за него. Вагината й бе хлъзгава и готова, а тялото й копнееше за докосването му.

— Сигурна ли си? — Даш простена, когато тя започна да се изкачва върху тялото му, а главата й отново се сведе към устните му.

— Хмм. Сигурна за какво? — Елизабет отпусна тялото си върху набъбналата главичка, усети я как се сгушва в гънките от плът и докосва отвора на вагината й.

— По дяволите. Нищо — задъха се мъжът. — Господи, толкова си гореща и готова за мен. Никоя никога не ме е желала, както ти, Елизабет. Винаги толкова сладка и гореща, и хлъзгава.

Той изпрати силна струя вътре в нея. Елизабет обичаше, когато прави така.

— Ти си виновен — младата жена вече едва говореше.

Започна да се отпуска върху твърдото копие, вкарвайки го в стегнатите дълбини на подутата си женственост, наслаждавайки се на болезненото удоволствие, което прониза утробата й. Една част от Елизабет осъзнаваше, че в нея може би има нещо леко извратено, защото обичаше този проблясък на болка, когато Даш проникнеше в сърцевината й или когато се заключеше вътре в нея. Изгарящото съчетание с агонизиращото удоволствие, което я изпрати към оргазма.

— Леко, бейби — ръцете на Даш уловиха ханша й, когато тя сведе глава към рамото му. — Страхувам се, че ще те нараня.

— Тогава ме нарани — изпъшка жената дрезгаво и прокара пръсти по рамото му, припомняйки си колко е хубаво усещането, когато той го прави. — Вземи ме, Даш, както искаш ти. Сега. Не се сдържай заради мен.

Клетвата, която промърмори Даш, бе натежала от желание.

— Ще те нараня, бейби.

— На мен ще ми хареса — Елизабет дишаше учестено.

Но мъжът още се колебаеше. Вместо това се движеше бавно и спокойно, а тялото му бе стегнато и изопнато от необходимостта да се сдържа. Но младата жена не искаше той да се сдържа. Зъбите й леко се впиха в кожата на рамото му, след това се стегнаха, насили се да отпусне мускулите на влагалището си за секунда, преди да се притисне силно и бързо към копието му.

Тогава го ухапа. Боже, сега знаеше защо Даш го прави. Беше мъчително. Диво. Вълчата порода издаде вой — един примитивен звук на такова удоволствие, че тялото й потръпна от него, а вагината й бе разтърсена от конвулсивните вълни на усещането. Оргазмът й настъпи мигновено. Прекалено много чувственост, прекалено много огнено удоволствие вътре в подутите дълбини на вече свръхчувствителната й сърцевина.

Пенисът му бликна силно в нея, сякаш изключително стегнатата й прегръдка бе сигнализирала вътре в този твърд мускул нещо, което контролираше прилива от предеякулационна течност. Даш стенеше високо под Елизабет, ръцете му стискаха ханша й, а бедрата му потръпваха срещу нея, тласкаха я над бурния оргазъм към друг. Двамата изкрещяха от интензивността на усещането.