Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 152

— Мога да контролирам — почти изръмжа Породата. — Не си помисляй дори за миг, че няма да покривам задника ти. Саймън… — той въздъхна. — Този човек е като тексаски ураган и отказва да слуша здравия разум. Онези негови момичета невинаги са толкова внимателни, колкото трябва да бъдат. Те живеят за адреналина и за Саймън. Точно както той живее за тях. Ужасно е страшно да ги гледаш заедно.

— Защо? — Елизабет наклони глава, докато го наблюдаваше внимателно. — Защото знаеш, че той ги обича? Защото знаеш, че ако изгуби дори една от тях, това ще го съсипе? Саймън е твой приятел, така че се тревожиш заради това. И се чувстваш безпомощен, защото знаеш, че ако той изгуби една от тях, ти не би могъл да облекчиш болката.

Мъжът мълчеше.

— Но, Даш, аз видях нещо, което ти може да си пренебрегнал — каза тя тихо. — Видях шест жени, които са открили в един мъж нещо, за което да се задържат, да балансират леда вътре в себе си. Тези жени са опасни. Мога да усетя това и бих предпочела да се изправя срещу Грейндж, вместо срещу някоя от тях. Те могат да те убият, без да им мигне окото. Но Саймън ги обуздава. Той им дава някого, когото да обичат, нещо, което да задържат без страх. И той ги обича от своя страна. Един без друг, те щяха вече да са мъртви. И аз мисля, че в един или друг момент, без теб, те щяха да са мъртви. Тях също ги е грижа за теб, Даш.

Мъжът пое дълбоко дъх. Звукът бе на един човек, който се бори да отхвърли това, което вече знае, че е истина.

— Бих умрял без теб — произнесе най-сетне той. — Щях да съм полудял от ужас, ако тук имаше шест като теб, които да защитавам. Да не говорим за лудостта, до която бихте ме докарали — имаше нотка на веселие в последното изречение.

Тя взе ръката му и я премести на корема си.

— Казвала ли съм ти някога колко много мечтая за бебета, Даш? Много бебета. Искам поне три, дори повече, ако мога. А ако това, което казваш, е вярно — че твоята сперма противодейства на противозачатъчните таблетки, как мислиш, дали няма да имаш достатъчно малки момиченца, които да защитаваш и които да те докарват до лудост? Какво ще направиш тогава? Ще спреш да правиш секс с мен?

Елизабет видя неподправен ужас, който проблесна в очите му само за секунда. Суров, горещ страх, когато пръстите му се свиха върху корема й.

— Бог да ми е на помощ — простена Даш. — Ще ме побъркаш, Елизабет — той се раздвижи, улови ръката й и я притегли надолу към ерекцията си. — Само мисълта за правенето на бебета с теб ме подлудява.

— Това не е лудост, Даш — промърмори тя, когато пръстите й обгърнаха стоманено твърдата дължина на набъбналия му пенис. — Това е възбуда.

— Да, и това също — мъжът повдигна бедрата си и притисна пениса си към пръстите й. — Съжалявам, Елизабет — притегли я към себе си и устните му се потъркаха в нейните. — Не трябваше да ти го причинявам. Не трябваше да се държа като задник. Никога не съм искал да те нараня.