Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 144

Елизабет усети как тялото на Даш се стяга от изненада.

— Отряд? — намръщи се той. — За какво, по дяволите?

— За да разберем какво правиш тук горе — мъжът сви рамене, наведе се внимателно и намери оръжието, което бе хвърлил. Веднага го прибра в кобура. — Няма да бъде лесно да хванеш онова копеле, Даш. Събрах стария си екип и дойдохме тук, за да ти помогнем.

Въпреки мекия, приятен говор, Елизабет усети упоритост в мъжа, който Даш нарече Саймън, упоритост, която й подсказа, че няма да отстъпи лесно.

Вълчата порода го наблюдаваше — не подозрително, а объркано.

— Защо? — Даш поклати глава. — Това не е твоя битка, Саймън. Или на твоя отряд. И съм сигурен, че не мога да си позволя хонорара ти.

Пълните, чувствени устни на Саймън се извиха подигравателно.

— Смятай го за безплатно — каза той меко. — Нека се върнем в хижата. Стефани прави кафе. Надявам се да нямате нищо против. А останалите чакат нетърпеливо.

Последва дълго, напрегнато мълчание.

— О, по дяволите. Довел си момичетата си — Даш простена сякаш бе обиден. — Саймън, по дяволите, тези жени са порочни.

— От най-добрия вид — кимна другата Порода. — И са дяволски разтревожени за твоя безполезен задник, откакто чуха за глупавата мисия, която си поел. Нима сам не знаеш по-добре, Даш? Грейндж ще разполага с една малка армия, която ще чака да им паднеш с това красиво същество, което притежаваш. А ако я залови, знаеш дяволски добре, че ще получи и детето, рано или късно.

Ленивият, провлачен говор, безгрижната стойка и греховно красивият външен вид бяха комбинация, която можеше да се окаже опустошителна, ако не бе фактът, че тялото и сърцето на Елизабет принадлежаха на Даш. Саймън бе не само най-невероятно изглеждащият войник, който можеше да си представи — той приличаше на мило южняшко момче, което си играе на войник.

— Истината ли казва? — попита Елизабет Даш.

— За съжаление, да — въздъхна Даш. — Хайде, можеш да се запознаеш с Момичетата на Саймън.

— Неговите момичета? — попита тя подозрително.

Даш погледна надолу към нея с нещо, което приличаше на примирение.

— Да. Неговите момичета.

Глава 28

Даш имаше доста странни приятели: бивш агент на ЦРУ — сега ранчеро — войник от Специалните части, който дразни Котешките породи, и едно ласкаво говорещо южняшко момче с изцяло негов харем. Много опасен, смъртоносен харем, ако Елизабет не грешеше.

Малката хижа бе изпълнена с естроген и женски хормони и всички те бяха насочени в една посока — към нежно говорещия паднал ангел, който повече от очевидно се наслаждаваше на всички тях.

— Това е Стефани, моята малка дама на страстта — Саймън привлече намиращата се най-близо жена в прегръдките си, когато влязоха в хижата. Тя беше висока, стройна и с големи гърди. Жената показваше доста кожа с цвят на кафе с мляко от приличащата на сутиен сива блуза и плътно прилепналите черни панталони. На ханша й висеше пистолет, на бедрото си имаше нож, а в тъмните й, шоколадовокафяви очи блестеше смях.

— Или поне той така обича да си мисли — тя погледна към мъжа с подигравателна усмивка. — Приятно ми е да се запознаем.