Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 145

— Това е моята малка Даника. Тя се грижи за всички наши… ъъъ, социални ангажименти — дълга черна коса и облечена в прилепнала по тялото черна дреха, добре въоръжена и също с големи гърди. Сините й очи блестяха от обожание, докато гледаше Саймън.

— Радвам се да те видя отново, Даш — поздрави Даника, преди да кимне към Елизабет. — За мен е удоволствие да се запознаем.

— Глори, малката ми — той притегли по-дребната брюнетка в ръцете си. — Това е моето покорно бебче Глори — положи една целувка на устните й, когато тя се сгуши отстрани до него, след като Стефани се отдалечи.

— Здравей, Даш — момичето дари Вълчата порода с широка усмивка. — Обучаваш я? — кимна то към Елизабет. — Трябва да й купиш по-хубави дрехи от тези дънки — прокара ръка по бедрото си, обгърнато в плътен панталон от ликра. — Това е по-удобно.

Даш се покашля, но не каза нищо.

— Жанет, Олета и Кимбърли — Жанет имаше чифт белезници, висящи на широкия колан, който опасваше ханша й. Беше русокоса сирена. С големи гърди. Олета беше енергична брюнетка с леки тъмноруси кичури, а Кимбърли — червенокоса, с подчертан блясък в очите, щом погледна Даш.

Елизабет се намръщи, когато насочи поглед към любовника си. Даш я погледна с ироничен проблясък на веселие, който само я направи още по-подозрителна. Жените бяха фамилиарни с него, повече отколкото й допадаше.

— Вечерята ще бъде готова всеки момент — обади се Стефани от вратата на кухнята. — Кафето е готово. Добре, че донесохме припаси с нас. Вие, момчета, наистина ли мислите, че тези неща, които наричате храна, са здравословни?

Елизабет се намръщи. Доста харесваше задушеното месо и чилито, които Даш бе приготвил по-рано.

— Моята Стеф е магьосница в кухнята — Саймън сияеше. — Ще получим храна, каквато скоро няма да забравите.

Елизабет запази мълчание. Сега жените се движеха из кухнята и всекидневната, някои от тях почистваха оръжия, две готвеха, а други две бяха заели зорко позиции до всеки прозорец.

Даш въздъхна.

— Елизабет и аз ще си вземем душ. Чувствайте се като у дома си, Саймън. Ще говорим по-късно.

— Така и ще направим — другият мъж се облегна лениво на стената, а ръката му се обви около червенокосата жена, която се движеше край него. — Вие вървете. Има няколко неща, които трябва да ти покажа довечера, и след това може да съставим план.

Елизабет последва Даш до спалнята, изчака докато той затвори, и странно — заключи вратата зад себе си. Премести стола, обърнат с гръб към едната стена и го подпря под дръжката на вратата. Елизабет повдигна вежда подигравателно.

— Нямаш му доверие? — попита жената тихо.

Даш я погледна учудено.

— Вярвам му достатъчно, просто го познавам прекалено добре — той прокара пръсти през косата си с жест на очевидно раздразнение. — По дяволите, не очаквах това — изглеждаше повече от объркан от развоя на събитията.

— Мисля, че каза, че нямаш приятели — Елизабет сдържа гласа си тих, докато го наблюдаваше с любопитство.

Мъжът се мръщеше. Погледна към вратата, после отново към нея.

— Саймън е аномалия. Не му обръщай внимание — той погледна отново към вратата, като изглеждаше все по-объркан с всяка секунда.