Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 142

Единственият й отговор бе едно не съвсем женствено изсумтяване, когато тя се отдалечи от него. Това щеше да я отучи да казва на това тромаво, арогантно парче мъжка плът, че го обича. Но Елизабет осъзна, че се усмихва, докато върви бавно обратно към хижата. Усмихваше се и бе изпълнена с топлина, която не бе смятала, че е възможно да изпитва. Даш сигурно наистина я обичаше, мислеше си младата жена, докато слизаше по планината. В противен случай щеше да е ядосан, вместо просто раздразнен.

Тогава тя спря. За един миг, без да е сигурна защо, Елизабет рязко спря и се плъзна зад ствола на един вековен дъб. Сърцето й внезапно заби неконтролируемо, а кожата й настръхна от усещане за опасност, от рязката промяна във въздуха.

Не се чуваше нито звук. Птиците не пееха и сякаш гората бе застинала в очакване, а земята наблюдаваше новата игра, каквато и да бе, която се играеше. Елизабет усети нещо зад себе си и улови дръжката на пистолета, който Даш настояваше тя да носи. Издърпа оръжието, провери пълнителя безшумно и свали предпазителя.

Къде беше Даш? Елизабет се обърна и се вгледа в посоката, от която дойде, но не видя нищо. Можеше ли той да усети промяната над нея?

Не прави нищо необмислено. Тази мисъл започна да се повтаря в ума й като рефрен. Отстъпи, ако се налага. Бий се друг ден. Но къде беше Даш?

Насили се да постави сърдечния си ритъм под контрол, като започна да диша дълбоко, успокои силното туптене на пулса в ушите си и се опита да се ослуша внимателно в звуците около себе си. Вятър и някакво шумолене пред нея.

Елизабет се премести отново, като се придвижваше се покрай ствола на дървото, за да се увери, че е скрита. Държейки оръжието в готовност, тя се сви в основата му и надникна предпазливо. Ето там. Някаква бързо движеща се сянка, сякаш нещо или някой, се плъзгаше покрай ръба на прикритието от камъни на няколко стъпки от дървото, зад което се бе скрила.

О, Господи! Нима Грейндж ги бе открил? Дали по някакъв начин бе узнал какво правят? Младата жена се обърна и притисна гръб към дървото, докато наблюдаваше района около себе си с присвити очи и обмисляше възможностите си. Който и да бе там, застрашаваше повече нея, отколкото Даш. Ами ако раздразнението, което го изпълваше бе притъпило сетивата му? Той бе развълнуван заради нея. Може да не бе толкова предпазлив, колкото трябваше да бъде.

Колко души бяха? Къде се намираха?

Младата жена пое дълбоко дъх, както бе виждала да прави Даш, ноздрите й пламнаха, но нищо не дойде към нея. Не можеше да усети къде се крият те, а и нямаше идея как да застане в позиция, за да вижда по-добре.

— Хей, госпожо, къде е Даш? — Елизабет трепна, когато мъжкият глас отекна откъм скалите, които бе гледала преди секунди.

Остана притихнала.

— Хайде, знам, че е тук горе. Просто трябва да говоря с него. Само ми кажи къде е той и всичко ще е наред.

Елизабет трепереше. Усещаше как вятърът премина по хладната й кожа, когато я изпълни чувство на страх.