Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 121

— Само документите няма да я спасят — възрази жената отчаяно. — Един куршум в главата му ще бъде повече от ефикасен и аз знам как да стрелям с пистолет.

— Тези документи ще го накарат да си покаже зъбите — осведоми я Даш хладно. — Ще откраднем докладите, доказателство за експериментите, и ще разобличим плана му заедно с показанията за смъртта на Дейн, твоите и на Каси. И той е загубен. Законно. Разбит, Елизабет. Ще накараш чудовището да си покаже зъбите. Убийството не е лесно. И понякога, не е най-доброто решение.

Яростта се натрупваше вътре в нея. Искаше Грейндж мъртъв. Искаше да кърви, да страда, а Даш се опитваше да й отнеме всичко това.

Той отново тръгна към нея. Хвърли се напред, бързо и неочаквано, а тя падна на пода и се завъртя към краката му. Той я бе научил на това. Даш я прескочи пъргаво и се обърна отново за нея, но тя бе останала долу, премести се настрани и още веднъж се протегна към краката му. Мъжът се свлече този път и тя незабавно се метна на гърба му, ръцете й се впиха в мократа му коса и дръпнаха главата му назад.

— Следващият път — изръмжа Елизабет, — в ръката си ще имам свой проклет нож.

Преди да може да ахне, Даш я сграбчи за китката, издърпа я от себе си и я възседна, притискайки ръцете й към пода.

— Поколеба се — устните му се изтеглиха от зъбите му яростно. — Даде предупредителен, а не смъртоносен удар. Сега врагът ти те повали, Елизабет. Мъртва си.

— Наистина? — задъха се тя разярено.

Кръвта препускаше във вените й, адреналинът нарастваше в тялото й и запулсира във вагината й. Младата жена утихна, понамести се и се отпусна под него. Даш се стегна автоматично.

— Причиняваш ми болка — въздъхна тя, борейки се за въздух. — Можем да поговорим за това, Даш. Наистина. Ще го направя по-добре следващия път.

Очите на мъжа се присвиха.

— Уморена съм — Елизабет погледна нагоре към него невинно, преди погледът й да трепне към твърдата издутина в панталоните му. Лека усмивка изви устните й. — Вместо това сега бихме могли малко да си поиграем.

Тя размърда китките си под дланите му, наблюдавайки го изпод полуспуснатите си клепачи, като облиза устните си бавно, навлажнявайки пресъхналите извивки.

— Ще те направя много щастлив мъж, половинке.

Даш се отдръпна назад леко, разхлабвайки китките й. Само още малко, помисли си тя, като пое дълбоко дъх, повдигайки гърдите си, когато погледът му попадна на тях. В същото време раздвижи краката си със силен замах, който ги изпрати около ръцете и торса му, като Елизабет се отдръпна назад, надигна се, събра двете си длани в юмрук и нанесе удар в долната част на корема му.

Даш изсумтя. Да! Той падна назад, а тя се завъртя от него и го погледна триумфално. Но сега Даш бе повече от решителен. Страст изпълни очите му при мисълта за изненадващия й ход, с който го изигра, а спечелената свобода разпали глад, на който той повече не можеше да издържа. Същият глад, който кипеше в дълбините на влажната й вагина.