Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 122

— Ти си прецакана — гласът му беше горещо, сексуално ръмжене. — Толкова прецакана, Елизабет.

Тя вдигна ръка и му направи знак да се приближи.

— Хайде. Вържи ме, бейби. Предизвиквам те.

Даш пренебрегна трепването на пениса си в дънките, пренебрегна зашеметяващото желание да се хвърли към нея. Сега можеше да види, че е напълно готова за него. Не напрегната и нервна, а готова. Елизабет беше сигурна. Мислеше, че е под контрол. Смяташе, че е спечелила надмощие. Беше добра, трябваше да й го признае. За няколкото часа, през които той не бе успял да направи друго, освен да започне да полира оръжията, тя се бе усъвършенствала.

Сега, със своето неприкрито неподчинение, с желанието си да се бие с него, бе успяла да възбуди Даш толкова неочаквано и силно, че всички мисли да я обучава в нещо друго, освен в чукане, бяха излетели от ума му. Щеше да я повали, да разкъса дънките от това съблазнително задниче и да й даде всеки твърд, измъчен сантиметър от пениса си.

Даш се раздвижи около нея, виждайки как очите й се присвиват, а зърната на гърдите й се втвърдяват още повече. Можеше да подуши възбудата й. Беше я доловил от мига, в който Елизабет се присъедини към него на тренировъчната подложка. Беше сладка и гореща, като опияняващ еликсир, от който Даш трябваше да получи повече.

Младата жена облиза устни, прокара език по пълната долна извивка, навлажнявайки я съблазнително. Тъмните й мигли бяха спуснати измамно, хвърлящи интригуващи сенки по сметаново белите бузи.

Вържи ме, бейби. Думите бяха като огнен меч, който разсече слабините му и издърпа тестисите му плътно до основата на пениса. Даш умираше да разбере дали онова ще се случи отново. Да почувства горещото свиване и пулсиране на вагината й, докато я изпълва повече, отколкото някой друг мъж би могъл някога.

— Уплаши ли се? — подигра се Елизабет, наблюдавайки го как се движи предпазливо около подложката.

— Обмислям.

— Хм — тя вдигна вежди подигравателно. — И какво обмисляш, голямо момче?

— Точно колко време ще ми отнеме да заровя пениса си в това тясно дупе — Даш оголи зъби предупредително. — Или дали ще имам търпението.

Смехът й беше нисък и развеселен.

— Тази заплаха остаря, Даш.

Младият мъж се усмихна. Това не бе заплаха. Имаше някакво особено опияняващо удоволствие във вземането на жена анално. Да я има наведена пред него, покорна, приемаща го лесно и с охота. Желанието да го направи, никога не бе било толкова силно, колкото сега. Искаше я наведена пред себе си, крещяща от удоволствие, докато разтяга този малък, дълбок отвор. Разтварящ се широко за него, поддаващ се на неговото желание, и в същото време, отговарящ на нейното.

— Обърни се — предизвика я Даш.

Елизабет се подсмихна.

— Приличам ли ти на глупачка?

— Приличаш на апетитна хапка — поправи я той, позволявайки на гласа си да се задълбочи, инстинктивното ръмжене, което се натрупваше в гърдите му отекна в тях. — Невероятно апетитна. Сега се обърни.

Младата жена потръпна. Даш обичаше, когато тя прави така. А вагината й ставаше все по-гореща. Можеше да го подуши. Сладкото изкушение бе почти повече, отколкото пенисът му можеше да понесе. Ако не я обладаеше скоро, щеше да започне да вие от страдание.