Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 123

— Не мисля така — тя се премести настрани, когато мъжът пристъпи напред. — Имам чувството, че наистина трябва да те държа под око точно сега.

Беше умна. Винаги бе казвал, че е умна, помисли си той с нарастваща гордост. Никога нямаше да бъде опитомена, но по дяволите, ако Даш не се забавляваше с това да се убеждава, че може да го направи.

Мъжът се движеше бавно и предпазливо, наблюдавайки я, докато хвана тениската на врата си и я разкъса от тялото си. Очите на Елизабет се разшириха. Даш обичаше, когато изражението й преминаваше от опустошителен огън или ярост в невинност и чувствено осъзнаване едновременно. Беше бос, така че нямаше ботуши или чорапи, за които да се притеснява. Ръцете му се насочиха към металните копчета на дънките му.

Ноздрите й пламнаха, устните й се разтвориха и тя започна да диша неравномерно. Даш откопча само първите две копчета.

— Обърни се — прошепна той.

Елизабет поклати глава отрицателно.

Младият мъж се усмихна в очакване. Тя искаше битката. Искаше да бъде взета толкова, колкото и той искаше да я вземе.

— Ще се провалиш — предупреди я нежно.

— Може би ти ще го направиш — той видя как тялото й се стегна, макар ръцете й да бяха увиснали и отпуснати от двете страни на тялото й, докато присвиваше очи върху него.

Даш поклати глава бавно.

— Ще се предадеш, Елизабет. И когато го направиш, ще бъдеш изчукана.

Веселие проблесна в горещия й поглед.

— Смяташ да ми говориш до смърт или ще го направиш?

Без да чака повече, Даш се насочи към нея.

Глава 23

Елизабет беше решена да не се предава лесно. Адреналинът препускаше в тялото й, желанието да се възпротиви срещу него пулсираше прекалено силно, прекалено бързо. Вагината й беше влажна и гореща, гърдите й подути, а зърната туптяха болезнено чувствителни. И Елизабет искаше да бъде взета. Но нямаше да се даде лесно.

Когато Даш тръгна към нея, тя му се изплъзна и бързо се отдалечи от него, опитвайки се да го заобиколи. Направи гримаса, чувайки тихия му смях, насочен срещу нея. Проклет да е, той си играеше.

Даш се хвърли отново към Елизабет, давайки й достатъчно време да се изплъзне, преди ръката му да улови деколтето на тениската й, разкъсвайки я от тялото й. Тя се бореше с остатъците, като се обърна с лице към него, разкъса ги и ги хвърли на пода.

Сега беше облечена само с бял нежен дантелен сутиен. Гърдите й бяха повдигнати, а зърната се потриваха в плата, когато той се взря в тях. Гръдният му кош блестеше от пот, дънките му бяха така изпънати, толкова силно, че сякаш всеки миг щяха да се пръснат.

Когато Даш тръгна отново към нея, Елизабет му даде секунда да помисли, че я е хванал, преди да отстъпи настрани, приведена ниско и се хвърли в краката му. Той се завъртя. Кучият му син направи едно перфектно завъртане, преди да се обърне и да я погледне предупредително.

— Следват дънките — изръмжа мъжът и отново пристъпи към нея.