Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 119

Тя се изправи бавно на крака, заставайки пред него, докато дишаше тежко. Прекалено ясно осъзнаваше, че подутите й гърди и връхчетата на зърната й се притискат към сутиена и тениската й. Между бедрата й, платът на дънките й упражняваше достатъчно натиск върху чувствителния й клитор, за да я накара да копнее за повече.

Беше възбудена и потна, и ставаше все по-ядосана с всяка минута. По дяволите, той дори не се преструваше, че тя не може да е готова за него.

— Обърни се — нареди той хладно. — Представи си, че си на пост. Зад мен си и ми пазиш гърба, Елизабет. Сега се завърти. Трябва да се научиш как да се защитиш, ако те нападнат в гръб, когато не съм до теб.

— Това не действа — оплака се тя разпалено. — Не мога да направя нищо подобно, освен да те оставя да ме набиеш.

— По-добре мен, отколкото Грейндж или хората му — Даш не беше ни най-малко отзивчив. — Сега обърни това стегнато дупе. Завърти го или нещо такова. Може би ще ме разсееш с мисли да го чукам.

Елизабет извъртя очи, но все пак дъхът й секна. Той продължаваше да я заплашва с това.

— Сякаш някой от хората на Грейндж има такъв пенис — отбеляза тя задъхано. — Ако беше с нормален размер, Даш, може и да ти позволя да опиташ.

Очите му се присвиха.

— О, скъпа, ще направя повече от това да опитам, когато му дойде времето. Сега го обърни и ми позволи да го видя.

— Нека си поема дъх — той беше дявол.

— Кажи го на Грейндж — изръмжа мъжът. — Питай дали ще ти позволи почивка, преди да те убие. Може да го хванеш в добро настроение.

Зъбите й изтракаха, докато се бореше с гневния отговор. Но всеки път, когато се озъбеше към него, той й отвръщаше с нещо, което само я вбесяваше още повече.

— Добре — тя се завъртя. — Наслади се на гледката, зад…

Елизабет се намери паднала по гръб. Преди да успее да се подготви, Даш беше върху нея. Силните ръце я завъртяха, кракът му помете нейните, а едрото му тяло я последва, приковавайки я.

— Срещу кого мислиш, че се биеш, бейби? — подигра й се той, когато тя започна да се съпротивлява немощно. Елизабет беше по гръб и се взираше в него, дишайки тежко, докато Даш й се усмихваше с лениво веселие. — Изумен съм как си успяла да се изплъзваш от Грейндж в продължение на две години. Мислех, че си по-добра от това.

Младата жена беше изтощена. Даш бе съумял да провали всеки подъл и мръсен номер, който някога бе научавала, и без проблем се бе справил и с тези, на които самият той я бе научил.

— Не е честно — задъха се тя. — Ти ме очакваше.

Елизабет затвори очи, усещайки го как се движи върху нея, как топлината му я обгръщаше и я докарваше до лудост. Какво, по дяволите, не беше наред с нея? Занимаваха се с това от часове, а вагината й постепенно ставаше все по-влажна. Бикините й бяха мокри, а това беше нещо, което Елизабет изобщо не харесваше. Те прилепваха по голата плът на женствеността й и дразнеха еротично подутия й клитор.

— Нима смяташ, че те няма да те очакват? — твърдото му бедро се притискаше към хълмчето й, а едната му ръка се плъзна нагоре по крака й, докато очите му се взираха в нея. — Чакаха те в апартамента. Онзи път бяха на косъм да те заловят, Елизабет. Стават все по-умни що се отнася до теб.