Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 120

Тогава и сама го бе осъзнала. Тя стисна зъби от безсилие. Възбудата я подлудяваше. Можеше да мисли само за пулсирането във вагината си. Беше едно равномерно, силно туптене, което я държеше извън равновесие така, както го правеше и Даш.

— Добре. Добре. Ще опитам отново — и опита. Правеше го, убеждаваше се сама. Но всеки път, когато той я докоснеше, тя омекваше от страст.

Даш се отмести бързо от нея, протегна се надолу и й подаде ръка да се изправи. Елизабет зае позиция. Обърна се с гръб към него, сви рамене и зачака. Понякога той я караше да чака цяла вечност. Друг път атакуваше бързо. Никога не можеше да бъде сигурна кога ще настъпи атаката му.

Елизабет се напрегна, подготвяйки се.

— Отпусни се — младата жена трепна от суровия, безмилостен глас. — Изморяваш се, докато ме чакаш да атакувам. Слушай, Елизабет. Затвори очи. Ти се намираш насред имението на Грейндж, а не в безопасност в малката хижа. Атаката може да дойде от всяка посока. Ти си готова, но отпусната. Ослушваш се. Подушваш въздуха…

— По дяволите, Даш. Аз не съм Порода… — тогава Даш нападна. Ръката му се обви около гърлото й, когато нейната литна нагоре. Пръстите й се забиха в нея, а другата й ръка се стрелна зад гърба й към очите му. В същото време глезенът й се изви зад неговия, когато тя се раздвижи внезапно за един ослепителен удар.

Даш се наведе рязко, завъртя се на пети и присви очи към Елизабет, изправен пред нея. По устните му премина усмивка.

— О, добро момиче — изтананика одобрително той, докато тя се взираше в него шокирано. — Сега го направи отново. Обърни се.

Вместо това Елизабет отстъпи назад. Как, по дяволите, беше направила това?

— Ти ще ме очакваш — възрази тя, клатейки глава, повече от изумена от себе си.

— Ще се престоря, че не очаквам — каза рязко Даш. — Обърни се и го направи отново.

— Не мога да го направя по команда — поклати глава Елизабет, дишайки тежко. — Не знам как го направих първия път.

— Тогава си мъртва — каза мъжът жестоко. — Кървава безжизнена каша. Нека се обадим на Каси да започне да оплаква майка си. Сега се обърни.

— Не мога да го направя отново — отдръпна се тя нервно. — Позволи ми да го обмисля. Да разбера как го направих първия път.

— Не. Обърни се — очите й святкаха от гняв, но това беше добре, защото властното му отношение наистина я вбесяваше прекалено.

— Не съм готова.

Въпреки това Даш тръгна към нея. Преди да има време да го обмисли, Елизабет видя гнева, решителността да изкара насила нещо от нея, и тя се отмести бързо настрани, едва успявайки да избегне хватката му. Даш се обърна към нея.

— Искаш да убиеш Грейндж? — изсумтя той. — Ти не можеш да убиеш никого, Елизабет. Нямаш това, което е нужно. Нямаш смелостта да опознаеш собствените си сили, да не говорим за слабостите си. Грейндж ще вземе Каси, точно както планира, защото ние никога няма да получим тези документи и ти ще си мъртва. Той може да се задейства точно тогава, ще я отвлече при първа възможност и ще я има. Никой няма да бъде в състояние да я спаси, Елизабет. Никой. Защото ти ще се провалиш.