Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 118

Даш бе убил, за да спаси нея и Каси. Бе убил, за да спаси своите хора. Той бе убивал в разгара на битка и не се бе запитвал за животите, които отнема. Да убие или да бъде убит. Но нямаше да го направи хладнокръвно. А Елизабет ужасно се страхуваше, че тя може.

Грейндж беше чудовище. Докато беше жив, щеше да представлява заплаха за Каси. Никога нямаше да спре в желанието си да я притежава. Хора като него никога не спираха.

Младата жена отпи от чашата, спомняйки си за двете години, прекарани в бягане. Животите на хората на Грейндж, които бяха отнети. Случаите, в които я бяха преследвали безмилостно, безчувствено. Когато тя довърши кафето си и докато изплакваше чашата, осъзна, че мъглата от гняв и болка, която я бе изпълвала през последните месеци, бавно се бе подсилвала вътре в нея.

— Елизабет? — жената погледна в отражението на прозореца и видя Даш зад себе си, взиращ се в нея нежно.

Тя преглътна тежко.

— Това прави ли ме също чудовище, Даш? — попита го. — Лоша ли съм?

Ръцете му се отпуснаха на раменете й и той я придърпа към гърдите си, срещайки погледа й в прозореца пред тях.

— Няма нищо по-опасно от един прозорец, Елизабет — изрече Даш, вместо да отговори на въпроса й. — Ти се чувстваш в безопасност в къщата. Всеки би се чувствал. Хората не мислят за прозорците. Но преследвачите — да. Те наблюдават прозорците, скрити, сигурни, а погледите им са устремени към тези малки квадрати, докато чакат целта да премине, да спре и да се възхити на гледката. Тогава те сграбчват.

Елизабет погледна шокирано назад към него.

— Тогава защо стоим тук?

— Ти винаги си уязвима. Всеки е. А ти си достатъчно умна, за да знаеш, че това, което идва, обикаля наоколо. Грейндж е чудовище. Ако направи така, че досието на Каси да постави в опасност теб или мен, тогава е мъртъв. Това е. Ако не от твоята ръка, то ще е от моята. Природата се грижи за страдащите, бейби. В крайна сметка Грейндж ще загуби, ако не скоро, то по-късно. А когато това стане, поне дузина чудовища ще заемат мястото му. Такъв е пътят на злото. Винаги. — Даш я дръпна от прозореца и я поведе към подложката. — Сега се приготви, защото ще те съборя по задник.

Глава 22

Даш я събори по задник. Повече от веднъж. Отново и отново. Крещеше заповеди към нея като някакъв проклет сержант, когато тя не се движеше толкова бързо, колкото трябва или както той мислеше, че й е обяснил.

Даш беше мошеник. Елизабет го знаеше. Предусещаше всяко движение, на което я бе научил и знаеше как точно да му противодейства. И го правеше с удивителна ефективност, след това имаше дързостта да й се изсмее, когато в нея се надигна чувство на безсилие.

Елизабет се опита да го дръпне за косата, но натискът, който той оказа върху китките й, я накара да го пусне веднага. Посегна към очите му, но Даш беше по-висок от нея и винаги разбираше какви са намеренията й. Студени и решителни, златистокафявите му очи не пропускаха дори най-лекото трепване.