Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 112

— Трябва да поговорим — гласът му беше напрегнат. — За това, което се случи по-рано. Елизабет, трябва да разберем това.

— Какво има за разбиране? — тя отпусна глава върху долната част на корема му. Набъбналата главичка на ерекцията му беше точно под нея. Преди Даш да успее да проговори, езикът й се подаде между устните й и докосна блестящата гладка плът.

— Ох, по дяволите, Елизабет — промърмори мъжът, пръстите му се заплетоха в косата й, а мускулите на корема му се стегнаха рязко.

Елизабет се премести по-надолу, въпреки натиска, който той прилагаше в косата й. Устата й покри твърдата главичка, а езикът й трепна върху малкото отвърстие на върха, преди да се извие около набъбналата плът. Беше възнаградена със слаба струя от солено-сладката течност, която се бе изляла в устата й и преди.

— Достатъчно — преди да успее да го изкуши още повече, да го възбуди още повече, Даш я сграбчи за раменете, повали я на леглото и се надвеси над нея. — Ти луда ли си?

Елизабет облиза бавно устни, докато го гледаше изпод полуспуснатите си клепачи, гладна за вкуса му. Имаше нещо порочно и възбуждащо в това да поема пениса му в устата си. Нещо, което разпалваше всичките й низки инстинкти и я правеше напълно безсрамна.

— Не съм луда — прошепна тя, като повдигна глава и прокара език по устните му, притисна се и се плъзна между тях.

Тогава сподели вкуса на есенцията му с него. Погледът й, сключен с неговия, видя проблясък на шок в очите му, миг преди той да простене дрезгаво. Ръката, която държеше косата й издърпа главата й назад, докато той успее да поеме контрол над целувката.

Езикът му се заплете с нейния, след това го последва, когато той се оттегли зад устните й. Даш помете устата й властно, ближеше устните й, езика й, целуваше я със страст и глад, които я накараха да простене и да се извие под докосването му.

— Проклета да си — той се откъсна от нея, дишайки тежко, и се взря надолу. — Ти усети какво се случи предния път, Елизабет. Знаеш какво ти сторих.

— Да — въздъхна тя, усмихвайки се в очакване. — Сега го направи отново. Нека да видим дали ще проработи пак втория път.

Погледът му се изпълни с объркване, после с топлина. Огромна, нажежаваща топлина, докато се взираше в Елизабет съсредоточено. Устата му се изви бавно в усмивка, която би могла да бъде наречена единствено вълча.

— Ще те накарам да крещиш по-силно този път — предупреди я тихо. — Ще те накарам…

Даш спря, главата му внезапно се надигна и очите му се присвиха, насочвайки се към вратата.

— Даш? — Елизабет усети как тялото му се стяга заплашително, а не от възбуда.

Отдръпна от нея. Елизабет чу тропот от стъпки нагоре по стълбите, след това силно почукване по вратата.

— Пригответе се, Даш. Грейндж има свои хора в града и те биха могли да се насочат насам. Трябва да подготвим заминаването ви. Обадих се на пилота, имате петнадесет минути до кацането.

Даш изръмжа и обърна глава, но Елизабет вече не беше в леглото, а обличаше дрехите, които той беше оставил за нея.