Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 114

Когато заобиколи стената на хижата, имаше не повече от секунда предупреждение, преди краката му да излетят изпод тялото му, събаряйки го по гръб от яростния удар на Елизабет. Острият край на една пръчка се притискаше в гърлото му.

— Сега, голямо момче, предлагам да закусим — озъби се жената, извивайки устни в подигравателен триумф, когато той присви очи към нея. — Кой казва, че не мога да бъда безшумна?

Беше го победила. Проклета да е, беше го изиграла толкова бързо, че той дори не бе помислил, че може да се окаже толкова подла.

Даш вдигна ръка и издърпа пръчката от нея, захвърли я настрани, взирайки се в Елизабет.

— Следващият път, когато си над мен така, по-добре да си гола — изръмжа той.

— Следващият път ще ти сритам топките, задето си толкова оскърбителен — озъби се тя в отговор.

Даш не се съмняваше, че ще го стори. Ако имаше възможност.

Мъжът се надигна, после се изправи на крака, докато тя стоеше и го гледаше триумфиращо.

— Добре се справи. Не достатъчно, но добре.

Елизабет въздъхна тежко.

— Не достатъчно? — тя сложи ръце на бедрата си, докато го гледаше намръщено. — Повалих те. Честно. Как така не е достатъчно добре?

— Защото ти вярвам и имах допълнителна пречка; заради това, че толкова силно искам да те чукам, че не мога да те смятам за истинска заплаха. Лош ход от моя страна. Няма да направя тази грешка отново — проклет да бъде, ако гордостта му може да понесе това.

Бяха работили през по-голяма част от сутринта. Даш я бе измъкнал от леглото преди зазоряване, беше я завлякъл до върха на възвишението над хижата и й бе казал да чака, преди да тръгне обратно надолу. По пътя нагоре, той я бе научил как да се движи през храсталаците, да запазва стъпките си тихи, а дишането си бавно и спокойно. Как да върви, какво да е темпото на стъпките й и как да се движи, без да причинява звукови вълни.

Не че бе очаквал тя да се изкачи така добре, както го бе сторила. Всъщност го бе изненадала. Но можеше да бъде по-добре. Ако инстинктите му бяха прави, Елизабет имаше потенциала да се движи така безшумно, както всеки роден ловец. Тя беше готова да работи за това, което има нужда да знае. А това бе наложително. Младата жена разбираше, че се нуждае от това, което Даш й преподаваше, точно както и той самият го осъзнаваше.

— Това е слабо оправдание — изсумтя най-сетне тя, преди да се обърне и да тръгне обратно към предната част на хижата. — Имам нужда от душ и закуска. Ще опитам отново по-късно, след като го обмисля.

Елизабет разкърши рамене, гласът й беше замислен, сякаш й бе хрумнало нещо, за което не е толкова сигурна, а дупето й изпълваше дънките й като съновидение.

Даш направи гримаса, когато пенисът му запулсира, а страстта му сякаш достигна най-високото си ниво. Не я бе докосвал от онзи ден в ранчото на Майк. Прибързаното тръгване, изтощителният полет и пътуването до хижата отнеха най-малко двадесет и четири часа. И двамата се бяха сринали в леглото и бяха заспали като мъртви, веднага след като изядоха набързо приготвената храна.