Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 111

Елизабет едва успя да овладее лекото секване на дъха си при спомена за издутината. Знаеше какво е тя. Точно както знаеше какво представляват копринените еякулации — овлажняваща течност, която по някакъв начин отпускаше теснотата на женския канал. Беше го усетила, когато течността се смеси с нейните сокове, загряваща я, разхлабваща съпротивлението във вагината й, когато Даш си пробиваше път през стегнатите мускули.

Беше станало същото с устата й, с езика й. Преди той да се отдръпне от нея, тя се бе запитала дали ще може да поеме тази набъбнала широка главичка в гърлото си. Това беше невероятно. Различно от всичко, което можеше да си представи. И все пак, не съвсем неочаквано.

Елизабет не се заблуждаваше по какъвто и да било начин. Беше се питала дали това ще се случи. Беше се чудила дали Даш притежава не само сетивата на вълк, но и в известна част, сексуалността.

Котешките породи наричаха жените си свои половинки. В едно интервю, Калън Лайънс и съпругата му бяха удивително сдържани относно сексуалността, която проявява Калън. Но Елизабет бе разбрала, че ги свързва нещо по-близко, освен само любов. Можеше да го види по лицата им, в очите им, когато се гледаха един друг. Този малък потаен проблясък. И им завиждаше.

Елизабет знаеше, че Даш щеше да я предупреди предварително, ако е знаел, че това ще се случи. Знаеше, че не би го скрил от нея. А той дори бе по-изненадан от нея. Това я изпълни с чувство на гордост, на женско притежание, да знае, че Даш не е споделил това преживяване с друга жена. То беше само нейно. Колкото и шокиращо, колкото и поразително да бе било, то все пак бе само нейно. Точно както тази великолепна ерекция бе нейна. Поне засега.

Гледаше как пенисът му се огъва, тупти. Примамва я. Даш мигновено се стегна, когато ръката й се плъзна по гърдите му, надолу по корема, по горната част на бедрото му.

— Елизабет — гласът му беше мрачен, а пръстите му се стегнаха в косата й.

— Ммм? — младата жена промуши нежно ръка между силните му крака, пръстите й се придвижваха бавно, докато не обхванаха гладката, копринена торбичка на тестисите му. — Защо нямаш никакво окосмяване тук?

— О, Боже — бедрата му се извиха, когато тя погали тестисите му нежно, прокарвайки пръсти по невероятно гладката, очевидно изключително чувствителна плът. — Защото съм Порода — Даш като че ли изплю думите между стиснатите си зъби.

— Причинявам ли ти болка? — Елизабет застина, наблюдавайки малката перла от течност, оформяща се на цепнатината на пениса му.

— Не — издиша тежко мъжът. — Но сигурна ли си, че искаш да продължиш?

— Ммм — тя положи целувка на гърдите му, наблюдавайки как твърдата му плът трепва, когато улови торбичката по-здраво в дланта си. — Сигурна съм.

— Елизабет — изпъшка Даш, когато тя се премести по-ниско и устните й погалиха стягащия се корем. — Бейби. Почакай.

— Защо? — ръката й се плъзна от тестисите му към твърдия ствол на пениса.

Пръстите й не можеха да го обхванат, но можеха да го милват. Елизабет гледаше как ръката й се плъзга нагоре по дебелото копие, а пръстът й потърква хлъзгавата есенция, просмукваща се от цепнатината на върха.