Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 110

Мъжът отпусна брадичка на главата й, чудейки се на странната промяна вътре в себе си. Знаеше, че Елизабет е негова жена. Неговата половинка. Беше приел това преди повече от година — когато командирът му за първи път започна да му чете писмата на Каси. Нямаше друг начин да обясни дълбокото чувство на притежание, което го бе изпълнило, вроденото познание и яростта, която го бе обхванала, докато бе погребан под лекарствата, докато тялото му се излекува. Беше я познал. Смехът й, докосването й, топлината й. По времето, когато се събуди, Даш бе изпълнен с решителност да бърза, да оздравее и укрепне, решителност, която не бе познавал никога преди.

Беше изумил лекарите, които се бореха да спасят живота му. Бе докарал терапевтите си до изнемога, докато работеше върху това да стане по-силен. Всяка минута от тази дълга, болезнена борба, всяка негова мисъл, беше за Елизабет и Каси. Неговата жена и неговото дете. Те имаха нужда от него. Той имаше нужда от тях.

Реакцията на тялото му към нея обаче, беше шокираща. Никога не бе правил нещо подобно с друга жена. Никога не бе изпускал еякулация като тези кратки хлъзгави струи течност, които бяха отпуснала вагината й около него. И никога не бе помислял, че би могло да се появи нещо като тази дебела издутина, която го заключи дълбоко във вече обтегната й вътрешност.

Не приличаше на нищо, което може дори да си представи. Беше я изпълнил със спермата си, знаейки, че няма никакъв шанс дори малка част от течността да се излее от нея, преди да…

О, мамка му. Рискът да я оплоди. Даш преглътна тежко. Тя не взимаше противозачатъчни таблетки. Той го знаеше. И за първи път през живота си бе обладал жена, без дори да помисли за предпазване.

Пенисът му потръпна и като че ли се втвърди още повече при мисълта да създаде дете с Елизабет, дете, весело и изпълнено с живот като Каси. Може би едно малко момченце, високо и силно, и изпълнено със същата решителност и издръжливост като майка си. Ръцете му се стегнаха около нея, а сърцето му започна да тупти по-бързо, когато си представи семейството, което би могъл да има. Семейството, за което никога не бе дръзвал да мечтае, досега.

Елизабет лежеше безшумно и неподвижно. Даш не беше неспокоен, но и не спеше. Тя усещаше гърдите му под бузата си, учестеното биене на сърцето му, напрегнатата готовност на тялото му. Щеше да се отмести от него, но когато го погледна надолу по дължината на тялото му изпод завесата на миглите си, видя ерекцията му, дебела и твърда, все още блестяща от смесените им сокове, лежаща върху долната част на корема му.

Плътта му беше дебела почти колкото китката й, дълга и стоманено твърда. Главичката, във формата на гъба, беше тъмна, почти морава, и показваше нивото на възбудата му. Не по-голяма от нейната собствена, помисли си жената. Дори сега, само няколко минути след като бе успяла да го отдръпне от себе си, все още я болеше от желание да го почувства отново заровен в нея, заключен плътно и силно във вътрешността й.