Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 113

— Толкова за проклетия душ — промърмори тя, докато изтегляше бикините по дългите си крака, покривайки блестящото, влажно хълмче на женствеността си. — По дяволите, мразя да нося мокри бикини.

Даш се обърна за собствените си дрехи, ръмжейки в мълчалива ярост. Бикините й бяха мокри, неговият пенис беше твърд като стомана, а те тръгваха към един студен самолет. Даш си се зарече да се увери, че Грейндж страда — ама наистина лошо — преди най-сетне да тръгне да го убива.

Глава 21

— Достатъчно си шумна, за да се събудиш мъртва — каза рязко Даш, когато Елизабет се плъзна покрай ъгъла на хижата две сутрини по-късно. Пот капеше от сплетената й коса и надолу по лицето й, дрехите й бяха мокри от нея.

Тя се бе промъкнала по пътя надолу до това място за два пъти повече време, отколкото би трябвало да й отнеме, и бе пренебрегвала половината от това, което той й бе казвал по пътя. Първото нещо, което Даш бе доловил, бе уханието й, просто защото Елизабет не проверяваше посоката, от която духа вятърът. Беше чул шума от заобикалянето на малкото сечище преди пет минути, идващ от напълно противоположна посока от тази, от която би трябвало.

Младата жена спря и се намръщи, сините й очи блестяха от гняв.

Гърдите й се повдигаха от напрежение и нервност, и Даш се съмняваше, че би могла да чуе, ако някой се промъква зад нея, от ударите на собственото си сърце.

— Бях безшумна, по дяволите. Не издадох нито звук.

— Смяташ ли, че бих те излъгал? — изръмжа той. — Чух приближаването ти преди пет минути. Ако това беше имението на Грейндж, пазачите вече да са те съборили, съблекли и изчукали. Казах ти, Елизабет. Безшумно. Показах ти как.

Беше строг с нея. Но ако той можеше да я чуе от такова разстояние, тогава онези проклети кучета, патрулиращи имението на Грейндж, също щяха.

— Колко по-безшумна трябва да бъда? — Елизабет бе изтощена, раздразнена и готова да го разкъса.

— Дяволски по-тиха — каза остро Даш. — Обърни се, закарай задника си обратно до началната точка и опитай отново. Грейндж се връща в имението си след две седмици. Това е. Тогава идва края на обучението и идва време за убиване. Няма да бъдеш готова.

— По дяволите, няма — изръмжа тя. — Мамка му. Ти си Порода. Разбира се, че ме чуваш. Грейндж не разполага с Породи в редиците си, нали?

— Не, не разполага — каза той тихо, с лека усмивка, овладявайки инстинктивното желание да я закриля. — Той има кучета. Големи, жестоки кучета, обучени да чукат любопитни малки момичета, които идват пълзящи в имението. Ти вече го изживя, бейби. Сега искаш ли да се пробваш и с истински животни?

Лицето й пламна от ярост, а устните й изтъняха, когато го погледна студено.

— Тази сутрин си много духовит — подигра се Елизабет. — Жалко, че не си добре обучен като кучетата на Грейндж.

Тя се завъртя на пети и тръгна обратно да заобиколи хижата, докато Даш усещаше как обиден гняв потича в тялото му. Засили се след нея, решен да я научи, че войниците никога не отвръщат дръзко на треньорите си. Не и без да им се размине.