Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 109

Даш усети вкуса на кръв и осъзна, че острите върхове на кучешките му зъби са пронизали рамото й. Езикът му го ближеше, устата му смучеше малката рана, докато Елизабет скимтеше под него. Опустошителните усещания, които разтърсваха тялото й, вече бяха по-слаби. Потрепваше под него, вагината й стискаше твърдия израстък, заключен вътре в нея, докато тя стенеше от затихващите тръпки на оргазма.

Ръцете й паднаха на леглото, краката й се плъзнаха изтощено от кръста му, преди Даш най-сетне да усети отпускането на плътта си. Беше бавно. Разрушително. Силни горещи струи от спермата му изригваха вътре в нея при всеки трепет на израстъка, въпреки че силата им намаля, когато издутината започна да се смалява.

Даш задържа Елизабет близо до гърдите си, дишайки тежко. Бореше се срещу собствения си шок и ужас, докато най-накрая успя да се изтегли от нея, излизайки от вагината й, която даде на плътта му една лека, звучна целувка за сбогом.

Глава 20

Даш имаше намерение да се отдръпне от Елизабет, да напусне леглото, стаята, да намери някакво място, далеч от сладкия аромат на възбудата й, където да може да помисли. Да премисли ясно това ново, шокиращо развитие. Но когато понечи да се отмести от нея, тя прошепна името му. Сънливо и преситено, изтощено от желанията, които той бе предявил към нея, тялото й се бе отпуснало върху неговото като копринена милувка, когато тя се приближи към и се настани в обятията му.

Елизабет се устреми към него, придърпа го към себе си, премести се в ръцете му и положи глава на гърдите му. Даш погледна надолу към разрошената тъмна коса, разстлана по леглото. Един строен крак беше преметнат върху неговия, а ръката й лежеше на корема му. В този момент той беше вързан толкова здраво за леглото, както би могъл да бъде, ако бе прикован от вериги, вместо от тази деликатна жена.

Какво трябваше да направи? Даш се обърна колебливо към нея и обви ръце около тялото й, очаквайки позата да бъде неудобна. Но не се получи. Елизабет му прилягаше така, сякаш бе създадена за него.

Никога не си бе позволявал да прегръща жена след секс. Никога не се бе чувствал достатъчно спокоен или отпуснат, да спи с някоя. И дяволски сигурно бе, че никога не бе бил способен да се сдържи от това да се отдръпне. Но Елизабет беше различна. По повече от един начин.

Господи. Какво й беше причинил? Даш затвори очи и преглътна тежко при спомена за дебелата издутина във вече плътно прилепналата й вагина. Като животно. Но нищо не можеше да промени факта, че удоволствието бе толкова интензивно, толкова по-дълбоко от всичко, което някога бе преживявал, че той не искаше нищо друго, освен да го повтори.

Вместо това, мъжът я притисна в обятията си и я остави да си почине. Надяваше се, че тя спи. Молеше се да спи. Защото ако не беше така, нямаше никакъв шанс да се сдържи да не я вземе отново.

Даш позволи на пръстите си да потънат в меките вълни от коса, които се спускаха по гърдите му и надолу по гърба й. След като задръжките й бяха паднали, Елизабет се оказа едно чувствено, горещо и еротично създание. Беше го изгорила жив.