Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 67

Лора Лей

Нямаше никаква предварителна любовна игра. Желанието им бе прекалено разпалено, Шера ги беше принудила да чакат твърде дълго и Кейн бе жаден за нея. Пенисът му потъна в тялото й, проправяйки си път през стегнатите като юмрук мускули, и я разтегли с брутални тласъци. Гърбът му се изви, хълбоците му се движеха яростно, докато се бореше да задържи наближаващата кулминация.

Шера не успя да задържи вика си на удоволствие, нито гърчещите си бедра. Движеше се върху дебелия му пенис, който се тласкаше навън-навътре във вагината й. Краката й се стегнаха около кръста му, гърбът й се изви и само за няколко минути тя се разтопи. Силните, разтърсващи тръпки на оргазма стегнаха тялото й почти до точката на разкъсване, когато удоволствието я връхлетя. Не просто удоволствие… екстаз, възторг, ослепителна чувственост, която никога не би повярвала, че е възможна, ако сама не я бе изпитала. Беше почти безкрайно, контракция след контракция, стягаше се около нахлуващия пенис, докато го заключи дълбоко вътре в себе си, изстисквайки всяка капка от гъстата кремообразна сперма, скрита в тестисите му.

Ръцете му стискаха здраво бедрата й, мъжките викове на възторг излизаха дрезгаво от дълбините на гърдите му, докато тялото му потръпна в продължение на няколко дълги секунди върху нейното. Най-накрая блажените яростни тръпки от възхитително удоволствие стихнаха, оставяйки го да се срине отмалял върху й, с уста долепена до шията й, борещ се за въздух. И все още беше твърд.

Шера примигна, за да сдържи сълзите си, щом уморено осъзна истината. Мъжете Породи бяха изключително мощни, с невероятна издръжливост, която им позволяваше да устоят на силния еротизъм на разгонването. Как щеше да се справи Кейн с това?

— Ще те чукам, докато нито един от нас не може да помръдне — прошепна мъжът в шията й и поднови тласъците си вътре в нея. — Докато от теб и мен не остане нищо, Шера. Само ние. Само увереността, че ти никога… — един силен тласък я повдигна към него със слаб вик на нарастващ копнеж — … никога… — още по-силно, по-дълбоко, — … няма да ме отхвърлиш отново.

Девета глава

Кейн й помогна да се облече и я занесе до своята стая часове по-късно. Шера беше изтощена и отпусната, а пенисът му все още бе твърд и изгарящ от желание, отново да се зарови в нея. След като я съблече и положи на леглото, той седна тежко на стола до него, свали и своите дрехи и се вгледа в младата жена.

Тя спеше дълбоко — толкова дълбоко, че това движение почти не я обезпокои. Под очите й имаше тъмни сенки, свидетелство за безсънните нощи, които беше прекарала през последните няколко седмици. Нощи, изпълнени с крачене из стаята или в бродене из планините. Точно като неговите.

Мъжът отпусна глава тежко на облегалката на стола и затвори очи. Ерекцията му туптеше като проклет зъбобол. Не можеше да й се насити достатъчно. Не можеше да излее спермата си вътре в нея достатъчно бързо и силно, за да се задоволи.