Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 68

Той се усмихна бавно. Това щеше да го погуби, но по дяволите, тя го заслужаваше. Шера беше стегната и гореща, прилягаше му идеално, обхващаше пениса му като копринена ръкавица и го караше да се движи, за да потопи цялата си дължина в тялото й. Без значение колко хлъзгава и влажна бе, тя беше стегната като юмрук около набъбналата му ерекция.

Не че той беше прекалено голям, но и не му липсваше размер.

Кейн я наблюдаваше. Сега сърцето му бе натежало, емоциите се бяха размесили, както и желанията му.

Само Бог знаеше, колко много я обича. Обичаше я дори когато сърцето му бе изтръгнато от гърдите, докато мислеше, че е мъртва. Тогава не бе искал да живее, нито да продължи напред, толкова много болеше. В продължение на единадесет дълги, самотни години, всяка клетка на тялото му бе скърбяла за нея.

В нощта, когато тя бе пристъпила от сенките в Санди Хоук, той започна да диша за първи път, откакто я беше изгубил. Сърцето му заби отново, кръвта пробуди тялото му и му напомни, че наистина е жив след дългата, емоционална летаргия, в която бе затънал. Изведнъж всичко друго изгуби значение, освен желанието отново да я докосва, да я прегръща. Да стане част от нея. А Шера го мразеше. Беше видял това в очите й, болка, която помрачаваше душата, ярост, която никога не би могъл да потуши.

Кейн направи гримаса заради причините, които стояха зад това. Изправяйки се на крака, той издърпа чифт широки панталони и потръпна, когато пенисът му опъна плата.

Отиде до вратите на балкона и се взря безмълвно в мрака.

Шера бе изгубила тяхното дете, бяха я изнасилвали, преминала бе през въздействието на наркотиците, давани й от учените. Това насилие почти я бе убило. И дори след освобождаването й, мъчението не бе свършило. Беше изтърпяла години, дълги години на непоносима възбуда, толкова интензивна, че физическата болка, която бе търпяла, би убила всеки човек. Беше страдала по начини, каквито Кейн никога не би могъл дори да си представи, и често се питаше дали това някога ще свърши.

Кейн скръсти ръце на гърдите си и въздъхна уморено. Беше я принудил да приеме разгонването. Беше откраднал целувката й, знаейки, че тя няма да има избор, след като споделят хормона помежду си. Беше ли по-добър от пазачите, които я бяха изнасилили в лабораторията?

— Кейн? — мъжът се обърна бързо при звука на гласа й.

Шера лежеше и го наблюдаваше, а зелените й очи потъмняха, когато зърна възбудения му член.

— Ти страдаш — каза тя меко и понечи да отметне завивката от голото си тяло.

— Не — той я спря, преди да довърши движението. — Трябва да поспиш, бейби. Изтощена си.

Младата жена се намръщи объркано.

— Ти си възбуден, Кейн.

— Бил съм възбуден през последните единадесет години — засмя се той горчиво. — Още няколко часа няма да ми навредят.

Погледът й проблесна от чувство, преди да се скрие под гъстите платинено руси мигли, които той толкова обичаше.

— Ами, ако не се махне? — попита го тя. — Как ще изтърпиш това, Кейн?

Поклащайки глава, той се премести до нея, подпря рамене на таблата на леглото и я придърпа към гърдите си. Тя се възпротиви за секунда, преди да се отпусне на него, както той искаше. Почти омекнала, като ленива малка котка, каквато трябваше да бъде, помисли си мъжът с усмивка. Нямаше да има нищо против, ако се увиваше около него двадесет и четири часа на ден, седем дни в седмицата.