Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 65

Лора Лей

— Кейн — прошепна тя, едва сдържайки се да не изскимти от желание. — Това не е добра идея.

— Това е най-добрата идея, която съм имал от единадесет години — информира я дрезгаво и се премести прекалено бързо, за да може тя да му избяга.

Преди да успее да помръдне, преди дори да може да помисли да се бори, Кейн я събори по гръб на широкия диван, ръцете му уловиха долната част на еластичния й потник и го издърпаха над гърдите й.

— О, да — промърмори мъжът, дланите му обхванаха гърдите й, а устните му се наведоха към нейните.

Можеше да се пребори с него, уверяваше се Шера. Можеше да го отблъсне, да преодолее пътя до вратата, можеше да избяга. Една лъжа, за да успокои гордостта й. „Дали има някакво значение?“, запита се тя. Защото миг по-късно устните му покриха нейните и бягството беше последното нещо, което й идваше на ум.

Той не й даде шанс да се пребори с него, но Шера знаеше, че не е трябвало и да го очаква — Кейн беше майстор на стратегията. Устните му покриха нейните, а когато тя изпъшка, езикът му веднага се стрелна между тях, и се преплете с нейния.

Езикът му беше охлаждащ и успокояващ, когато се потърка ласкаво в подутите жлези, позволявайки на хормона, съдържащ се там да се освободи. Шера мислеше, че това ще бъде достатъчно, че малкото облекчение ще й даде възможност да възвърне самоконтрола си. Но беше точно обратното. Всичко вътре в нея се стегна и пламна от копнеж. Нуждаеше се от повече. Искаше Кейн да изсмуче хормона от нея и да го поеме в себе си. Повелите на природата бяха по-силни и тя нямаше сили да ги отхвърли.

Ръцете й се обвиха около раменете му, а пръстите й се вплетоха в косата му, докато се опитваше да получи надмощие, поне в това. Езикът й се бореше и извиваше, от гърлото й се откъснаха скимтящи звуци, когато Кейн й позволи да го плъзне между устните му, изпълнени с очакване.

Първото всмукване на подутия език в устата му накара тялото й да се извие напрегнато. Усещането я разтърси, удоволствието беше толкова силно, че стегна утробата й в конвулсивна тръпка на агонизиращ глад. Гърдите й бяха толкова чувствителни, че всяко докосване на пръстите му по зърната й предизвикваше безпомощен вик. Отчаяно копнееща за проникването на пениса му, тя задърпа панталоните си, борейки се да се освободи от тях, за да му позволи да се потопи в нея.

Езиците им се заплетоха в неговата уста, докато устните му всмукваха пикантната течност, изливаща се от жлезите. Това успокояваше чувствителността и горещината, която сякаш изпълваше езика й, но увеличаваше възбудата в цялото й тяло.

Младата жена беше обезумяла, бе толкова ненаситна, толкова гладна за него, че нищо нямаше значение, освен твърдия тласък, който знаеше, че предстои.

— Не още — ръмженето, откъснало се от гърлото на Кейн при отдръпването от устните й, беше дрезгаво и гърлено. — Първо… това, за което съм мечтал, Шера.

Той разкъса потника й секунда преди да се премести на панталоните й. Свали ги до глезените й, преди да осъзнае, че ще трябва първо да развърже ботушите й и да ги събуе.