Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 69

— Шера, бил съм в това състояние още преди първата ни целувка. Имам много да наваксвам. Ще е нужно време, за да утолим жаждата, която се е натрупала през годините — каза й той с нотка на веселие. — Не се тревожи за мен. Сега трябва да мислиш единствено за себе си. Не искам да страдаш повече. Не мога да понеса да виждам как възбудата и нуждата засенчват очите ти, а няма нищо, което да искам повече от това да ги облекча колкото мога.

Той целуна върха на главата й, мъжка гордост изпълни гърдите му при вида на заплетената й коса. Пръстите му я бяха разбъркали, бяха я освободили от стегнатата опашка, в която обикновено я носеше. Тялото й беше чувствено отпуснато, топло и гладко срещу неговата плът. Тестисите му се стегнаха от желание да я накара да изкрещи името му отново.

Шера остана мълчалива за няколко дълги мига, замислена. Това го обезпокои. Тя винаги успяваше да го вбеси, когато започнеше да разсъждава. Женският ум беше като стоманен капан, остър и винаги действащ. А тя беше жена, и проклет да е, ако може да разбере мозъка им, дори и в най-добрите случаи. Може би да я обладае не беше лоша идея. Поне тогава щеше да спре да мисли.

— Смятах, че си ме изоставил — проговори най-сетне тя, гласът й беше нисък и натежал от чувство. — Толкова дълго мислех, че просто си ме изоставил. В началото ме болеше, но имах бебето… — гласът й се пречупи, когато ръцете му се стегнаха около нея.

Всичко в Кейн се разкъса отново при болката в гласа й. Той зарови глава в косата й, борейки се с чувството, бушуващо вътре в него.

— Бих могла да оцелея с нашето бебе, Кейн — прошепна младата жена. — Мечтаех за едно малко момченце, което прилича на теб, което се смее като теб — мъжът чу съжалението дълбоко в душата й, мечтите, които досега бе таила вътре в себе си. — Аз умрях в онези лаборатории, Кейн. Ти не можеш да възкресиш нещо, което вече не е живо.

Кейн поклати глава, лека усмивка премина по устните му.

„Да, женската логика не струва, помисли си той. Не за първи път.“ А тази жена със сигурност го докарваше до лудост.

— Шера, бейби, дяволски съм убеден, че вярваш на всяка дума, която току-що излезе от устата ти — каза най-сетне нежно. — Но това е най-голямата небивалица, която съм чувал през живота си.

Шера се стегна и щеше да се надигне от гърдите му, ако той не я бе задържал неподвижна.

— Стой, където си, по дяволите, преди да съм запушил устата ти с пениса си, за да не трябва да слушам подобни глупости — предупреди я Кейн. — Мъртва, друг път. Ако беше мъртва, нямаше да те боли. Нямаше да страдаш. Нямаше да ти пука колко възбуден и твърд съм аз или дали този хормон, който изхвърляш, ще ме нарани, или не. Щеше да ме изчукаш, да си тръгнеш и да се свърши с това.

Мъжът усети как гневът се надига в нея. По-добре това, отколкото тази проклета увереност, че не е останала обич в нея. Не би приел това. Не би позволил тя да го приеме.