Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 59

— Шера, добре ли си? — гласът на Калън прозвуча по комуникационната връзка, която бе включила, преди да напусне спалнята си.

Младата жена пое дълбоко въздух. Ако той следеше точките на монитора от командната зала, щеше да знае къде е била и да се притеснява, че не е тръгнала за събранието, което бе свикал.

— Добре съм — тя се опита да запази гласа си равен, а дишането — спокойно. — На път съм.

— Тогава ще те изчакаме — отговори той тихо, макар Шера да знаеше, че не бе успяла да го заблуди.

По дяволите, Док сигурно му беше казал за резултатите от тестовете, което само щеше да влоши нещата. Увеличението на хормона в организма й беше съществено. Много скоро, Шера нямаше да е в състояние да се бори повече и щеше да падне на колене, умолявайки Кейн да я чука отново.

Хормоните в организма му, макар и увеличени, изглежда не го засягаха толкова драстично, колкото нея. Още по-обезпокоителна беше странната болка около утробата й, лекото подуване в областта на фалопиевите тръби, които бяха станали още по-чувствителни.

Възбудата също се променяше. Нуждата беше много по-ожесточена, отколкото някога е била в тази фаза. Би трябвало да има още две седмици, преди да навлезе в най-високата фаза, но дори и тогава възбудата не беше като сега. Тази се простираше над болката. Над глада. Беше като огън вътре в нея, който само освобождението на Кейн можеше да угаси, и при това — за кратко.

Шера пое дълбоко дъх и продължи към командната зала и срещата, която Калън беше свикал. Ракетната атака, последвана толкова бързо от пристигането на Сет Лоурънс, го бяха разтревожили също както и Кейн. Информацията, получена от нападателя, изстрелял ракетата, беше всичко друго, но не и успокоителна. Новината, че някаква непозната личност или група наемни убийци могат да нахлуят в имението и да убият Меринъс, Рони и детето, беше наистина ужасяваща. Тя вдигаше залозите в една вече опасна игра.

Кейн запали осветлението и погледна лицата на четиримата, събрани в импровизирания кабинет, след като подробно обсъдиха убиеца извършил нападението, преди няколко дни, както и Арън и Сет Лоурънс.

Терористът беше един обикновен дразнител. Несръчно нищожество, което бе открило входа на пещерите от другата страна на планината, водещ до територията на Породите. Трябваше да се погрижат за това. Арън и Сет бяха по-голям проблем. Кейн беше склонен да се довери на сина. Но бащата беше съвсем друг въпрос. Публичното му становище относно Породите бе добре известно, а мнението му, че те трябва да бъдат затворени отново и държани строго охранявани, беше оповестявано открито няколко пъти.

— Двойна охрана в горите — нареди Калън с глас, който вибрираше от гневно ръмжене. — Един отряд още днес ще започне да претърсва другите пещери за входове, за които не знаем. Който и да ни нападне, ще трябва да премине през защитния периметър, преди да може да удари къщата. Трябва да се подсигурим, че това няма да се случи отново. Сложете допълнителна охрана около къщата за гости. Уверете се, че двамата Лоурънс стоят там.