Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 57

Младата жена умишлено не го бе предизвиквала през последните пет месеца. Беше го оставяла да прави своите остроумни коментари, беше му позволявала да я измъчва с присъствието си и с обичайните си гневни реплики. Но не го бе отблъсквала. Не го бе правила, защото знаеше, че в противен ще разклати крехкия му самоконтрол. С отказа си да се предаде на желанията, бушуващи в тялото й, бе предизвикала желанието му да господства над тялото, чувствата, над живота й.

Вратата на спалнята се затвори зад него, когато си тръгна. Шера остана сама, изнурена и гола. Остатъците от роклята й висяха от едното й рамо, а спермата му се стичаше от жадната й вагина. Но болката беше изчезнала. Поне засега.

Осма глава

Шера напусна подземната лаборатория късно на следващата сутрин, след напрегнатия преглед и ритуалното кръвопускане на доктор Мартин. Този човек сигурно бе наполовина вампир, за да се нуждае от всичката тази кръв.

Подминавайки асансьора, тя се изкачи бързо нагоре по късото стълбище и излезе точно до широкия главен вход срещу кухнята.

— Ти обеща — Шера чу тихият, отчаян глас на Каси.

— Знам, че ти обещах, кутре — каза Кейн меко, гласът му се носеше по коридора. — Но Даш и майка ти трябваше да се преместят отново. Ще ни се обадят веднага, щом се установят. Обещавам, че всичко ще е наред, но трябва да се уверим, че те са в безопасност.

— Но аз имам нужда от моята мама — отвърна Каси с неоспорима логика. — Тя липсва на феята.

Шера въздъхна тихо. Каси винеше за всичко феята, дори за лекомисленото си втурване към опасността предишния ден.

— Има защо да й липсва — произнесе нежно Кейн, обикновено грубият му глас беше мек като кадифе. — Те ще си бъдат вкъщи след ден или малко повече. Изпратих Мерк и Танер да помогнат на Даш да пази майка ти. Казах им да стоят до нея, каквото и да се случи, а те отвърнаха, че ще го направят. Мислиш ли, че ще допуснат някой да й причини зло?

Шера наклони глава, а очите й се затвориха. Гласът му успокояваше дори нейните изтънели нерви.

— Не — каза Каси колебливо. — Мерк, Танер и Даш ще се погрижат за безопасността й. Но аз съм нейното малко момиченце, Кейн. Тя би трябвало да ме завива. И да ми казва кога мога да ям шоколад, за да не получа стомашни болки… — очите на Шера се отвориха, а сърцето й се сви щом усети напиращите й сълзи.

— Моля? — тонът на Кейн стана престорено обиден. — Още ли имаш стомашни болки?

Шера поклати глава. Държаха шоколада на почти недостъпно място.

— Ами, не…

— И не получаваш много шоколад? — попита я Кейн, карайки очите на Шера да се присвият неодобрително.

— Да. Тези „Орео“ са най-добрите, Кейн. Като двойно количество шоколад — блажената въздишка накара Шера да погледне към вратата изненадано.

Със сигурност Кейн не грешеше за това, че й ограничаваше шоколада. Не би могъл.

— Добро момиче. И така, каква е твоята отрова? Млякото?

— Да, моля. И четири бисквитки този път — отговори Каси.

— Четири? — гласът му беше изпълнен със смях. — Двойно количество шоколад? Не мисля така, моето момиче. Две двойни или четири нормални. Ти избираш. И не ме подсещай, че не бива да получаваш повече от една на ден. Може да реша, че трябва да продължа да упражнявам как да казвам „не“ на хитри малки момиченца.