Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 58

— Аз мога да заплача — заплахата на детето беше посрещната с мълчание.

— Можеш да плачеш по-силно и тогава няма да има бисквити — изсумтя Кейн. — Не се опитвай да ме изнудваш, малка мошеничке — Каси се изкиска на сърдития му тон. — Аз помогнах за отглеждането на Меринъс. Така че каквато и заплаха да ми отправиш, тя вече я е пробвала пред мен. Тази жена беше напаст на два крака. Можеш само да се надяваш, да се мериш с нейната хитрост.

— Мога да го направя и по-добре, но те харесвам. Дори когато ме зашлеви. Това не е много бащинско възпитание, Кейн — малкото момиченце се изсмя. — Добре, четири обикновени сега. По-късно две двойни.

— Кой е казал нещо за по-късно? Шест на ден е лимитът, кутре. Вече имаш две. И ако крадеш тайно от Даун, когато тя идва да те пази, със сигурност ще те лиша от бисквитите за следващия ден. Пляскането може да не е бащинско възпитание, но дисциплината идва отнякъде, генийче.

— Ох, упорит си като мама. Сигурен ли си, че вече не си баща, Кейн? — думите на малкото момиченце разкъсаха сърцето на Шера.

— Не, миличка, не съм — мекият му, изпълнен със съжаление тон порази душата й. — Хайде, време е за бисквитки, преди Мери да е дошла. Тя ще одере кожите и на двама ни, ако не сме внимателни.

— Обичам те, Кейн — Каси въздъхна. — Но ако не говоря скоро с мама, ти няма да имаш достатъчно шоколад, с който да ме подкупиш. Малките момиченца се нуждаят от своите майки.

— Да, миличка, така е — съгласи се той меко. — Повече от всичко, малките момиченца се нуждаят от майките си.

Шера наведе глава, притисна с ръка устата си и забърза към задната част на къщата и към късния сутрешен въздух. Сълзите стягаха гърдите й, стискаха гърлото й. Агония разкъса душата й като удар от нож, а утробата й пулсираше от мъка.

Ако не можеш да защитиш детето на някой друг, как можеш да се надяваш да защитаваш своето собствено? Яростните думи на Кейн след случката с Каси, още имаха силата да разкъсват душата й. Той беше прав. Трябваше да е готова за това, което Каси би могла да извърши. Всички знаеха колко бе изкусна малката палавница в подслушването. Шера трябваше да разсъждава и да хване малкото момиченце, преди то да се втурне към вратата.

Кейн беше бесен и толкова ужасен, колкото и тя, когато Каси се изплъзна. Шера знаеше, че той не бе искал думите му да бъдат толкова болезнени или спомените да се надигнат мрачни и мъчителни в нея.

Тяхното дете. Младата жена спря в сенките на един от старите дъбове, ръцете й се притиснаха към плоския й корем, докато утробата й се свиваше конвулсивно от нужда. Възбудата се надигаше отново. Тя не можеше да зачене, никога нямаше да забременее, заради собствената си глупост. Беше ли това подигравателно отмъщение на съдбата, задето не бе защитила детето, което носеше първия път? Шера вярваше силно в съдбата, във възмездието, заплащано за всички престъпления срещу природата. Точно както сега, светът плащаше това, което изискваше природата за оцеляването на видовете създадени от науката, така й съдбата искаше своето възмездие, задето не бе успяла да защити живота, който носеше в себе си.