Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 56

— Проклета да си — Кейн се наведе над нея, а пръстите му се заровиха между бедрата й. Откриха твърдата набъбнала пъпка на клитора й и започнаха да я потриват с енергични, опустошителни движения, докато пенисът му обладаваше нежния проход на вагината й.

Тя умираше. Почувства как тялото й се стяга, усети избухването на пожара в утробата си. И експлодира толкова рязко и силно, че не можеше да направи друго, освен да изкрещи, когато ураганът я връхлетя.

— Да. По дяволите, Шера, да. Свърши за мен, бейби. Да! Ох, бейби… — Кейн я изпълваше. Започна да се излива вътре в нея, като продължаваше да се движи, докато тя преживяваше оргазма си, всеки тласък го изпращаше до самите дълбини на вагината й, най-сетне изстреля последен поток от гъста, гореща сперма в нея, преди да се отдръпне назад и след това да нахлуе отново.

Тялото й се подмокри. Оргазмът я разкъсваше, изпращаше тръпки по костите й, оставяйки я слаба и изтощена. Тя се отпусна на възглавниците на дивана. Мускулите на влагалището й се присвиваха, стискайки плътта му. Кейн се тласна дълбоко за един последен мощен изблик на освобождение и се срина върху нея.

— Това няма да действа дълго — предупреди я той, а дъхът му погали ухото й. — Знаеш, че няма, Шера. Имаш нужда от нещо повече от пенис и гореща сперма. Тялото и духът ти се нуждаят от повече. Не можеш да го отхвърляш вечно.

Тя поклати глава, отчаяна от истината в думите му. Щеше да го направи достатъчно. Ако това бе всичко, което някога щеше да има, то тогава щеше да бъде достатъчно.

Кейн се отдръпна от нея бавно, омекналата му плът се освободи от хватката й. Мъжът издиша тежко.

— Добре ли си вече? — ръката му погали извивката на дупето й.

Шера кимна бързо. Искаше да се махне от него. Трябваше й минута да осъзнае какво точно се бе случило и къде бе изгубила всяка капка здрав разум, който притежаваше.

— Имаш ли нужда от още? — тя усети глада, пулсиращ в гласа му.

Вагината й изкрещя „да“. Съзнанието й умоляваше „не“. Младата жена поклати глава, а пръстите й се забиха във възглавниците.

— Хубаво — гласът му беше суров, студен. — Първото нещо утре сутрин ще е да отида в кабинета на доктора. Ще се срещнем там. Можеш да криеш всичко, което искаш от мен, но проклет да бъда, ако здравето ти пострада от това.

Кейн се обличаше. Можеше да го чуе зад себе си, докато позволяваше на тялото си да се свлече надолу, а главата й се отпусна на дивана. Далеч от него. Шера не можеше да го погледне, не можеше да се изправи срещу това, което току-що бе допуснала да се случи.

— Проклета да си, задето си толкова упорита — изруга най-накрая Кейн рязко. — Ако имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш — смесицата от сарказъм и ярост я накара ужасено да потръпне.