Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 30

Младата жена въздъхна. Да, целият свят се бе обърнал срещу нея. Молеше се да намери някой свободен да му помогне, който и да е, само не тя. Заведе го до асансьора и натисна бутона за приземния етаж, където Кейн се бе настанил в една стая. За щастие, асансьорът щеше да се отвори недалеч от вратата му.

— Ти ли залови копелето? — попита я, когато влязоха в кабината.

— Да. Изръмжах му и му показах малко зъби. Той загуби съзнание. Искаше ми се да бяха изпратили поне някой с гръбнак. Тези теменужки припадат, ако им се усмихнеш по грешен начин.

Кейн изсумтя. Беше се облегнал тежко на нея, когато вратите се отвориха — сигурен знак, че болкоуспокояващото е започнало да действа.

— Хайде в леглото — тя го изведе от асансьора и поеха към стаята му.

— Първо баня — напомни й той, като въздъхна дълбоко. — Кълна се в Бога, този ден беше ад.

Вече беше нов ден, но Шера нямаше намерение да му посочва този факт. Беше два часа сутринта и утрото скоро щеше да настъпи. Тя знаеше, че Кейн става преди пет всяка сутрин и обикновено е още буден в полунощ. Той работеше усърдно; дори понякога по-усърдно от някои от семейството й.

— Добре, баня — едва ли щеше да му навреди. Щеше да го сложи във ваната, да измие гърба му и да бъде там, когато станеше готов да излезе. Не бе голяма работа. Тя познаваше опиатите на Док. Те щяха да го държат леко замаян, един вид опиянен, но Кейн щеше да успее да се изправи сам.

Шера не би могла да предвиди какво ще се случи.

Кейн не можа да разкопчае прилепналите си дънки. Ръката му беше безполезна. Преглъщайки трудно, младата жена ги разкопча с треперещи пръсти, усещайки повече от ясно дебелата издутина под тях. Като държеше погледа си внимателно извърнат настрани, тя събу дънките и прилепналите слипове надолу по силните му крака, преди той да седне на малкия стол до ваната и да й позволи да изхлузи ботушите му.

Най-накрая, великолепно гол и силно възбуден, той стъпи в широката вана и да се облегна уморено. Главата му се отпусна назад, а очите му започнаха да се затварят.

— Не може да заспиваш, Кейн — Шера трепереше, докато наблюдаваше как главичката на пениса му подскача покрай бронзовата кожа на корема му. Само той можеше да получи ерекция и полумъртъв. Такъв й беше късметът.

— Буден съм — промърмори мъжът. — Просто ми дай една минута.

Той вдигна здравата си ръка и почеса лениво белезите по гърдите си. Шера проследи движението, очите й се задържаха върху тънките следи, сърцето я заболя заради страданието, което със сигурност бе изпитал.

— Той ме хвана навън, в земите на лабораторията — каза Кейн тихо и накара главата й да се надигне. Погледът й срещна неговия. Очите му бяха разширени и сънливи.

— Съжалявам — Шера не знаеше какво да каже. Нито какво да изпитва.

— Копелето мислеше, че може да ме погребе и да избяга — продължи той тихо, въпреки че гласът му пулсираше от гняв и болка. — Успях да се изровя и пропълзях през храстите. Най-накрая ме откриха някакви туристи. Полумъртъв и трескав. Заведоха ме в болница, но бях доста зле по това време. Изминаха седмици преди да успеят да разберат кой съм. Месеци, преди да започна да мисля разумно. По времето, когато вече бях в състояние да получа помощ за теб… — той преглътна мъчително, — лабораториите ги нямаше. Казаха ми, че всички са умрели. Че нищо не е останало.