Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 15

Кейн беше наясно, че предизвиква другия мъж. Знаеше го и отказваше да отстъпи. Беше му омръзнало от ръмженето, зъбенето и сърдитите погледи, които получаваше обикновено от него.

— Тайбър! — Рони почти изкрещя и сграбчи ръката на своя съпруг, секунда преди той да скочи към Кейн.

Кейн позволи на една бавна, студена усмивка да се оформи на устните му.

— Пусни го, Рони. Ще оставя пердаха за по-късно.

— Проклет да си, Кейн, млъкни, по дяволите — извика Рони, когато Калън, Мерк, Танер и няколко от останалите нахлуха от другия край на кухнята и спряха учудено, взирайки се в сцената, която се разиграваше пред тях.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита Калън тихо, гласът му тътнеше, а кехлибареният му поглед не бе никак доволен.

— Хей, Гарфийлд, брат ти тук смята, че може да ми нарежда какво да правя с моята половинка, тъй като е щастливо малко мъркащо момченце със своята. Може би трябва да го посъветваш друго — Кейн облегна хълбока си на плота, въпреки че следеше внимателно разярената пантера. — Просто му позволих да разбере, че може да целува шибания ми задник до ада и обратно, защото това няма да се случи — той насочи не особено любезните си коментари към ръмжащия в отговор Тайбър.

Рони изправи тялото си пред половинката си, хватката около ръцете му сега стана смъртоносна.

— Калън, направи нещо — тя се обърна към водача на Прайда при тихата заповед на Тайбър да го пусне незабавно.

Кейн наблюдаваше съпруга на сестра си с ъгълчето на окото си и видя напрежението по лицето му, колебанието му. Танер поклати глава и измърмори нещо под нос, което накара Калън да погледне към него остро.

— Кейн, остави това — каза най-сетне многозначително. — Просто се махни, човече. Заради всички нас.

В гласа на Калън имаше уморено примирение и чувство на тъга, които накараха инстинктите на Кейн да запротестират.

— Защо? — попита го Кейн тихо. — Няма да я пусна вече, Калън, както ти никога няма да оставиш Меринъс да си тръгне.

— Калън не погубва Меринъс — избухна Тайбър с първична ярост. — Няма да гледам как отново я разкъсваш на парчета, Кейн. Разкарай се оттук и от имението, щом само това може да успокои Шера. Веднага, преди да се наложи да те изстържат с лопата от пода.

Сега Кейн оголи зъбите си.

— По-добре го дръж здраво, Рони — каза той тихо. — Защото може да се наложи да науча малкото ти коте на някои маниери.

Кейн не можеше да разбере собственото си чувство на гняв повече, отколкото това на Тайбър, но беше невъзможно да пропусне заплахата в очите на другия мъж, когато избута настрани съпругата си и се втурна към него.

Извъртайки се, Кейн се премести незабавно, за да го посрещне, когато другите скочиха между тях. Танер и Мерк уловиха Тайбър, възпирайки го, докато гласът на Рони се повиши предупредително и Калън застана пред Кейн.

— Достатъчно — в гласа на Калън нямаше гняв или негодувание. Вместо това гледаше Кейн със съчувствие. — Кръвопролитията няма да разрешат това, Кейн. Боят няма да го оправи.

— Тя е моя — озъби се другият мъж.