Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 114

Миг по-късно, от спалнята на другата жена прозвучаха три силни изстрела. Те бяха ясен сигнал за всички Породи, тъй като слухът им бе по-развит от този на обикновените хора. Копелето може да бе извадило от строя охранителите в къщата и тези в периметъра около сградата, но нямаше начин да се е погрижило за всичките.

Шера чу една ругатня, тиха, изпълнена със заплаха и насочи пистолета си на приблизителната височина, при която да нанесе сериозна рана, но не и да убие. Имаше само два начина да се излезе от тази стая — прозореца или вратата. Но тя не очакваше това, което се случи.

Рони излезе първа, плътно следвана от шофьора-санитар, който беше дошъл с двамата Лоурънс преди няколко дни. По лицето на мъжа имаше самодоволна, победоносна усмивка, пистолетът му беше към слепоочието на Рони и той я побутваше предпазливо пред себе си, като щит.

— Голям късмет — изсумтя той. — Но не достатъчно добър.

Изправи се пред Шера със злобно презрение.

— Е, къде е хлапето? Не беше в стаята си, нито с пазача.

Шера запази студеното си изражение и пистолета си в готовност.

— Дори да знаех, нямаше да ти кажа.

Мънистените му очи блеснаха от ярост.

— Хвърли пистолета или ще я убия.

Шера поклати глава, позволявайки на една подигравателна усмивка да извие устните й.

— Няма начин. Ако я убиеш, ще я последваш в следващата секунда.

Мъжът не беше изнервен. Беше студен, пресметлив. Държеше Рони за косата, хватката му беше здрава, а оръжието в готовност. Очите на двете жени се срещнаха. Шера можеше да види примирението у Рони. По някакъв начин, той беше отстранил техните хора. Шера не бе сигурна как бе успял, но го беше направил.

— Е, можем да го смятаме за патова ситуация — убиецът се усмихна бавно, като усойница, която се подготвя за атака. — Мислиш, че това предупреждение ще доведе помощ навреме? Аз се погрижих вашите момчета да са извън играта още няколко часа. В най-добрия случай — изсумтя подигравателно. — Прекалено лесно ги надвих, Шера.

Тя сви леко рамене.

— Изглежда обаче, че си забравил за мен. Аз не съм толкова лесна.

Погледът й пак потърси този на Рони. По-младата жена извъртя очи, за да посочи ръката, която държеше косата й, след това бързо се насочи към пода. Боже, дали можеше да се дръпне? Тя го направи отново, почти обезумяло. Нагоре, след това надолу. Дали щеше да падне? Насочи оръжието си под ъгъл към главата на Рони. Ако тя не го направеше достатъчно бързо… Шера преглътна тежко.

Внезапно Рони падна. Похитителят и Шера стреляха едновременно. Куршумът улучи мъжа мигновено и Шера се спусна към него изритвайки оръжието, преди той да се свлече до Рони.

— Копеле! — Рони скочи като демон, устните й се изтеглиха назад, а в очите й светеше ярост, когато изрита поваления убиец.

Вратата на стаята на Меринъс се отвори в същия миг, в който от стълбите се чу силен тропот и мъжки гласове, крещящи яростно. Настана хаос.