Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 112

Шера остана неподвижна, осъзнавайки, че на лицето й цъфти глуповата усмивка, когато Кейн излезе. Снощи не бе имала голям избор, но желанието да му се довери, да му даде всичко, бе избуяло вътре в нея. Не само желанието за пениса му, а копнеж за докосването му, за усмивката му, смеха му. Възможността да се излекува.

— Проклет мъж. Не мога да го разбера, а Меринъс няма да ми позволи да го убия — изрече тихо и поклати глава насочвайки се към вратата. Докато вървеше към стаята си, си каза, че можеше просто да се предаде и да го обича.

И не виждаше смисъл да отлага започването на новия живот, който той й предлагаше.

— Шера? — мекият глас и тихото почукване на вратата й, накара Шера да се стегне, щом разпозна гласа на Каси.

Вратата се отвори бавно и малкото момиченце надзърна вътре. Лицето му беше мрачно, дългата му коса падаше на гъсти къдрици надолу по гърба му, когато пристъпи в стаята.

— Кой те гледа днес, Каси? — попита любопитно жената.

— Не знам, Шера — момиченцето беше объркано. — Събудих се и нямаше никого. Винаги има някой, когато се събудя.

Шера се загледа намръщено към малката. Тя все още беше облечена с нощница и халат, и държеше плюшеното си мече като спасителен пояс.

— Страх ме е, Шера — прошепна тя. — Моята фея ми каза да дойда тук. Изглеждаше доста притеснена — малкото момиченце се приближи, сякаш се нуждаеше от утеха или защита.

Шера взе комуникационното устройство от скрина, сложи го на главата си и включи основния канал. Знаеше, че Тайбър, Калън, Кейн и Даун са при Лоурънс, но те не биха оставили детето без охрана.

— Кой е дежурен в къщата? — попита рязко по микрофона.

Никой не отговори.

— Каси, видя ли някого, докато се качваше тук? — обърна се към момиченцето по-спокойно, след това плъзна френските врати и надникна през завесите към двора.

— Не — детето стисна плюшеното си мече още по-здраво. — Не видях никого, Шера.

— Знаеш ли как да се криеш, Каси? — младата жена, усети позната тръпка на опасност да пробягва по гръбнака й.

Очите на момиченцето се разшириха от внезапно обзелия го страх. Долната му устна потрепери.

— Искам мама — прошепна неочаквано то, тонът на гласа му показа, че познава добре опасностите, които дебнеха извън стаята. — Мама не ме оставя сама.

Мамка му! Никой не се движеше отвън. Къде, по дяволите, бяха пазачите?

— Добре — Шера се обърна към Каси. — Знаеш ли как да бъдеш тиха? Без значение какво се случва?

Момиченцето кимна енергично.

— Искам да стоиш точно зад мен, Каси. И не казвай нито дума. Не издавай нито звук, освен, ако аз не ти кажа. Тръгваме към стаята на Меринъс. Разбра ли?

Отново последва бързо кимване.

Шера тръгна към вратата, като издърпа в движение пистолета от кобура и надникна предпазливо. Всички врати бяха затворени, а пазачът, който обикновено дежуреше в края на коридора, липсваше. Проклятие! Проклятие! Проклятие!