Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 116

Шера изсумтя разсеяно.

— Това може да ни спести някои неприятности.

Танер се изсмя, веселието му накара и нейните устни да се извият.

— Виж как се въртят около Меринъс и Рони — той кимна към групата от мъже, включваща Калън и Тайбър.

Меринъс изглеждаше така, сякаш изпитва смъртна болка, когато се опита да се изправи на крака. Незабавно, най-малко половин дузина мъже скочиха, за да й помогнат. Рони реши, че са достатъчно заети и опита да избяга. Те обаче, не го допуснаха. Засега двете жени бяха хванати в капан, в центъра на тестостеронен защитен ад. За щастие, Кейн бе чул, когато Шера оголи зъби и изръмжа, че ще убие първия, който се опита да я пази.

— Бедните жени — въздъхна тежко тя.

Тогава погледът на Танер се насочи към нея. Необикновената му раирана коса падна на челото му, златистите кичури в нея се съчетаваха с кехлибарения цвят на очите му. Те бяха странни, зловещи и почти светеха на фона на тъмното, бронзово лице.

Той носеше контактни лещи и боядисваше косата си, докато се криеха, така че Шера беше свикнала да вижда малко по-обикновената версия на брат си. Сега, Танер не се прикриваше и правеше всичко, за да компенсира годините, през които бе принуден да маскира истинската си същност.

— И така, кога ще кажеш на Кейн, че си бременна? — мъжът я шокира с въпроса си. Той нарочно запази гласа си нисък, за да можа само Шера да го чуе, но веселието звучащо в него, я предизвикваше да го удари.

Тя се стегна. Беше научила новината едва преди час, по време на прегледа, който Кейн й бе наредил да си направи, след като довлякоха нападателя до килията. За щастие, половинката й беше заета с осигуряването на охраната в имението и точно тогава не беше с нея.

Док Мартин беше наистина объркан от бременността, също като самата Шера. Според него, по някакъв начин хормонът, бушуващ в тялото й, бе възстановил прекъснатите фалопиеви тръби и бе заличил операцията, която докторът бе направил преди години, и подготвил утробата й за оплождане.

Възрастният мъж се бе почесал по главата и измърморвайки няколко неясни фрази, които на нея не й говореха почти нищо, освен, че Породите са една голяма загадка и че той се нуждае от повече помощ.

— Няма ли да отговориш? — изсъска Танер.

— Млъкни, Танер — изръмжа Шера. — Дай ми възможност първо аз самата да свикна с мисълта.

Тя не можеше да повярва. Беше повече, отколкото онова, за което някога се бе молила. Младата жена трепна, докато наблюдаваше двете жени в трапезарията, борещи се да дишат, докато мъжете около тях спореха, обсъждаха защитата им и осуетяваха опитите им за бягство. Шера се молеше това да не е картина на собствената й бременност следващите няколко месеца. Ако и с нея се държаха така, щяха да я подлудят.

— Кажи им — Танер кимна към стаята, хилейки се. — Те ще ти помогнат да свикнеш.

Шера започна да съжалява, че брат й се бе завърнал. Хеликоптерът, в който бяха също Мерк и Саймън Куотрес, бе кацнал точно пред този на Тайлър. Каси беше натоварена бързо в машината и откарана при ранената си майка. Даш и Елизабет бяха приключили мисията си, отстранявайки най-опасната заплаха за живота на детето. Но Танер бе споменал, че малкото семейство ще продължи да се крие след възстановяването на Елизабет. Каси, както и детето, което жената носеше сега, щяха да бъдат в опасност, докато светът не приемеше новите видове, които вече го населяваха. А това, като че ли нямаше да се случи в скоро време.