Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 115

Кейн, Калън, Тайбър, повече от дузина охранители от Котешките породи и Сет Лоурънс, се втурнаха по коридора.

— Доволен ли сте сега, господин Лоурънс? — изръмжа в лицето му Шера, когато Тайбър се втурна към съпругата си. — Струваше ли си?

Сет погледна надолу към шофьора, погледът му беше мрачен и изпълнен с мъка, преди да отиде при сестра си. В очите му проблесна разкаяние.

— Не, госпожице Калахан — отвърна той, без да откъсва поглед от Рони.

— Шера, не си го убила — каза Кейн изненадано, като се изправи от поваленото тяло. — Раната е повърхностна.

— Още не — изрече рязко тя, обръщайки се към него. — Първо искам да разбера кой го е наел. След това ще го убия — тя се взираше в Кейн с брутална ярост. — Този път, законът на Породите ще бъде изпълнен.

Обърна се и закрачи обратно към стаята, където я чакаше Каси. Отвори вратата на килера и коленичи пред изпадналото в ужас дете. Сърцето й се сви. Каси не издаваше звук, но раменете й се тресяха бурно, а малките й ръчички притискаха плюшеното мече силно към телцето й.

— Хайде, Каси. Всичко свърши — прошепна Шера и я повдигна.

— Искам моята мама — едва тогава се разрида сърцераздирателно. — Искам мама сега. Веднага. Ако не получа мама, ще нахапя всички ви. Ще го направя. Ще го направя… — тя зарови глава в рамото на Шера, а ръцете й се обвиха плътно около нея. Воплите й разкъсваха въздуха.

Младата жена се обърна към Кейн, с пълни със сълзи очи, а той я гледаше с безмълвно страдание.

— Ела, Каси — Калън се приближи до Шера. Съпругата му стоеше близо до него, когато той освободи малкото момиченце от прегръдките на сестра си.

Каси се пусна лесно, макар че плачът й не отслабваше, нито молбите за майка й. Кейн вдигна Шера в прегръдките си и едва тогава тя осъзна, че трепери, разтърсвана от силни тръпки, под въздействието на страха и яростта.

Тя обви ръце около раменете му и зарови лице в шията му, позволявайки на сълзите да бликнат. Плачеше за миналото, за предателствата, за загубите, за детето, което никога не видяха. Горчивината потече от нея с дълбоки, задавени ридания, докато се държеше за Кейн. Нейната опора, нейното сърце.

Шестнадесета глава

Ужасяващите Тайлър пристигнаха в имението няколко часа по-късно. Шестима братя, заедно с баща им, Джон Тайлър, и техният чичо, сенатор Самуел Тайлър. Настана хаос и Шера напълно разбра защо Меринъс приема всички тях в имението, по едно и също време, с такава неохота. Те бяха твърдоглави, упорити и не търпяха възражения. Всеки един от тях имаше своя собствена представа за това как трябва да бъдат направени нещата и всяко разискване се превръщаше в словесна война. Но всички те обичаха Меринъс и бяха твърдо решени да останат колкото може по-дълго, за да се уверят, че е защитена.

На следващата сутрин, след задължителното посещение при Док Мартин, Шера вече бе убедена в правотата на Меринъс.

— Това не е хубаво — обади се Танер до нея. Двамата стояха на прага на просторната официална трапезария и наблюдаваха яростните дебати с нарастващо чувство на притеснение. — Те ще се избият един друг.