Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 35

— Изкъпи се. Аз ще се обадя на Джонас да донесе поръчаната храна. Докато приключиш, ще бъде тук.

Можеше да подуши надигащата се в нея възбуда и искаше Лира да има време да се наслади на храната.

— Благодаря. Сега излез. — Тя му махна с изящен жест на пръстите си. — Не ми трябваш тук точно сега.

Устните му се извиха от раздразненото й изражение, но направи това, което му каза. И се молеше. Молеше се да му прости заради животното, което бе, а не човека, от когото знаеше, че се нуждае тя.

— Трябва да си отида до вкъщи за малко дрехи и вещи. — Лира намери нощницата и халата си в пералното помещение, сгънати прилежно върху на сушилнята, след като бяха изяли донесената китайска храна.

Гладът й бе заситен, но това бе всичко. Непрекъснато нарастващата страст, надигаща се в тялото й, беше на път да я подлуди. Тя караше гърдите й да туптят, а вагината да се свива. И я болеше за целувката на Тарик — буквално. Младата жена бе сигурна, че няма наркотик, който да е по-пристрастяващ от неговата целувка.

— Още не можеш да напускаш къщата, Лира. — Тонът му не търпеше възражение.

Добре, един мъж може наистина да бъде секси, когато е доминиращ, особено този мъж. Но тя просто не беше в настроение за това. Искаше да бъде обладана, но проклета да бъде, ако го помолеше да го стори. И тъй като знаеше, че той може да помирише възбудата й, знаеше, че е много добре запознат с глада, надигащ се в нея.

Лира се обърна внимателно, държейки сгънатите дрехи до гърдите си.

— Много лошо. Имам нужда от чисти дрехи и време да помисля…

Горчива усмивка изви устните му, а в погледа му се отрази яростна болка.

— Времето за мислене беше преди да решиш да приемеш целувката ми.

Младата жена поклати глава при гнева в гласа му.

— Не за това — информира го тя гневно. — Трябва да разреша някои неща, Тарик. Това промени живота ми, знаеш го, и аз го знам. Има и други неща, които участват, освен ти и аз, и това разгонване, или както там го наричаш.

Разгонване? По-скоро ад. Това я убиваше.

— Тогава се погрижи за тях по телефона — не се предаваше Тарик.

Господи, защо не бе обърнала внимание на предупрежденията на съвършено мъжката му упоритост, които бе зърнала през последните месеци? Той изглеждаше непоклатим като камък.

— Нуждая се от дрехи. Лаптопът ми…

— Няма да имаш време да носиш дрехи или да работиш… — Тарик тръгна към нея, очите му потъмняха от страстта, блестяща в погледа му. — Ще бъдеш щастливка, ако имаш време да ядеш.

Коремът й се стегна щом чу ръмженето в гласа му, когато той се протегна, взе нощницата и халата от ръцете й и ги остави обратно на сушилнята.

— Искам да те взема в леглото този път. — Пръстите му се заплетоха в косата й, когато Тарик дръпна главата й назад, а лицето му се сведе, сякаш щеше да я целуне.

Като че ли тя бе толкова лесна.

Нея не я интересуваше колко възбудена е или колко болезнена става възбудата. Нямаше просто така да се подчини и да приеме всичко. Тя може да не беше Порода с ясна преценка за това нещо с чифтосването, но все пак притежаваше разум.